финанси

Биткойн: Игра за напреднали

150 150 SveRaz

Криптовалутите. От първоначалния ентусиазъм до днешната лека отегченост. Всички говорим за биткойн, етериум и другите, но кой реално ги разбира? Истината е, че дори хората, които печелят от тях, често се ориентират по слухове и чужди съвети. Аз, например, съм от тези, които гледат отстрани – любопитна, но недоверчива. Как може нещо, което не се пипа, да струва колкото апартамент?

Преди години, когато биткойнът проби 1000 евро, всички говореха за бъдещето на парите. Днес, когато минава през 70 000, вече никой не се впечатлява особено. Свикнали сме. И това е странно. Все едно да свикнеш да живееш в къща, която може да се срути всеки момент. Това не е нормално.

Разбира се, има хора, които наистина са печелили. Но колко от тях разбират технологията зад криптовалутите? Повечето просто са заложили пари на правилното място в правилното време. Това не е инвестиция, това е хазарт. Разликата е, че при хазарта знаеш, че рискуваш. При биткойна повечето хора вярват, че купуват бъдеще, а всъщност купуват илюзия.

Аз лично не мога да се доверя на нещо, което не е подкрепено от държава или институция. Идеята за децентрализация звучи прекрасно на теория, но на практика отваря вратата за измами, манипулации и просто кражби. Историята е пълна с примери за „революционни“ технологии, които са се оказвали балон. Защо биткойнът да е различен?

Може би някой ден ще се окаже, че съм пропуснала нещо голямо. Може би криптовалутите наистина ще променят света. Но засега за мен те остават игра за хора с много време, пари и желание да рискуват. Аз предпочитам сигурното, макар и по-скучното. Нали така – по-добре спестени 1000 евро, отколкото биткойни за 1000 евро, които утре може да струват 100.

В крайна сметка, парите са просто инструмент. Важното е да не позволим този инструмент да ни използва. И да не забравяме, че най-сигурната инвестиция винаги е в собственото ни развитие.“

Как да съхраня себе си

1067 1600 SveRaz

Наскоро попаднах на четиво, към което бях безкрайно предубедена. Това е книгата „Как съхраних себе си“ на Албена Тонкин – жената на Юли Тонкин. Не искам акцентът да е върху това, което мисля за семейството им, а по-скоро върху посланието, което носи четивото.

Историята е толкова класическа, че се случва редовно около нас и да се надяваме, не и с нас. Работим, впускаме се в ежедневни задачи, хапваме на крак и каквото има. Недоспиваме и се преуморяваме. Толкова много потъваме във всекидневието, че изобщо забравяме кои сме ние. Искаме да свършим всички задачи сами и не делегираме. Накрая се изпушваме и се получава така нареченият бърнаут.

Ако не сме успели да го предотвратим, то как да се справим и занапред да не повтаряме грешката си?

Отговорът тук е много лесен, но трябва да отворите съзнанието си за нещо различно, което ще помогне. Целта е да не натрупваме излишна умора. А тя се постига чрез възлагане на задачи на другите. Какво означава това? Например да наемете човек, който да ви помага с домашните задължения, за да може да използвате времето за релаксация. Също трябва да промените навиците си за хранене, като включвате повече прясна храна, която да приготвяте сами или да се снабдявате от по-добри ресторанти. Разходките след работа, почивката сред природата и времето с любими хора са задължителни.

И как да постигнете това, като всичко е свързано с повече финанси?

Първоначално направете разграфяване на ежемесечния бюджет и калкулирайте първо разходите за храна. Бързите сандвичи се равняват на не малко пресни зеленчуци. За наемането на хора, които да изпълняват задължения вместо вас – помислете колко време ще ви отворят за още работа, от която може да изкарате още финанси. Също и ще дадат повече възможности за контакти със семейството.

Всичко това ще спомогне за по-плавен и спокоен живот, без бърнаут. И най-важното – ще може да съхраните себе си физически и психически. Кой не го иска?!