Един различен блог

Първото впечатление е много важно. Ако още от първата секунда си кажеш и майчиното мляко, бъди сигурна, че няма как той да продължи да има интерес към теб. Както са казали хората – „Мълчанието е злато“ и това не е случайно. Разбира се, не изпадай в крайности, защото има вариант да изглеждаш странно.

Не започвай дебати на тема религия, политика и доходи. Възможно е да имате различни възгледи и да се стигне до ненужна агресия и спорове. Общоприето е, че религията е лична тема, която не бива да бъде засягана от никого.

Не обсъждайте, семейния си живот, неуспехите и болестите си. Не е нужно събеседникът ви да се чувства като кошче за душевни отпадъци. Все пак той е отделил времето си, за да се забавлява и почувства по-добре, а не да се напрегне и да мисли и за вашите неприятности.

Не отговаряйте на въпроси за миналите си връзки. Миналото си е минало, ако искате по-добро бъдеще просто го забравете и фокусирайте вниманието си върху настоящия момент.

Игнорирайте глупавите въпроси от сорта на „Няма ли да се омъжваш?“, „ Искаш ли да имаш деца“.

Това са лични теми, за които не си длъжна да говориш непрестанно.

Недей изпадай в дълги обяснения за невероятната ти отпуска. Всеки си почива и всеки пътува, не е необходимо да разказваш три часа все едно си била на друга планета и си си говорила с извънземни.

Отпусни се и бъди естествена, мъжете харесват очарованието на искрените жени. Бъди уверена, той ще е твой само, ако си вярваш.

Аз следвам тези златни правила и се радвам на голямо уважение и интерес от мъжкия пол.

За много двойки това да спят отделно е немислимо, всъщност от това с гаджето ти да не спите на едно легло връзката ви може само да спечели!

Нека да започнем с най-важната причина – пълноценният сън. Изследванията показват, че двойките, които спят на едно легло се будят поне по два пъти на нощ. Когато сънят ви е нарушен не се чувствате свежи през целия ден.

Друга положителна страна е, че правите секс само, когато и двамата го искате. Разделното спане ще предотврати глупавите ситуации, когато просто на единия от двамата му се спи и не му се прави нищо. Когато сексът е желан и от двамата е истинско изживяване, а не просто задължение.

Ще си припомните и усещането си за собствена сексуалност. Така ще се повишат и сексуалните ви желания.

Признайте си, че хората сме така устроени, че да ценим само това, което изгубим.

Така, ще преоткриеш колко всъщност е приятно гушкането и целуването. Ще осъзнаеш колко е важен твоят любим и как без него не можеш. Ще разбереш, че близостта е ценност.

Ще бъдете по-щастливи и ще се карате по-малко.

Когато сте свежи и настроението ви винаги ще е добро.

Ще се срещнете със себе си. Кога за последно бяхте напълно сами? В тоалетната или в банята, нали. За да имаме пълноценна връзка, е важно да отделяме време и само за себе си.

Опитайте!

Много хора живеят все още в приказките и смятат изневярата за тема – табу.

Човешката психика е многопластова и нещата не стоят съвсем така.

Според специалистите тези грешни представи се дължат на 3 абсолютно погрешни мита.

Изневярата се случва, когато има проблем в отношенията. Общоприето е, че щастливите двойки не са застрашени от нея. Сигурни ли сте?

Проблеми има във всички двойки и не съществуват перфектни връзки.

Интересното е, че колкото балансирана и хубава да е една любов, тя не е застрахована  от изневяра.

Проучванията сочат, че изневеряващият често няма намерение да разваля връзката си и дори я има за изключително ценна.

Друго погрешно съвременно схващане е, че сме длъжни в един човек да намерим всичко – емоции, нежност и сексуалност. Ако се замислим сериозно, това е на практика невъзможно.

Древните гърци осъзнават това разцепление и го асоциират с различни Божества.

Защо тогава ние сме се примирили да живеем в илюзии?

Няма как различните три Аз-а в синхрон да получат пълно удовлетворение.

Друг мит, който трябва да бъде разбит е, че изневярата идва, когато  нещо не ни достига.

Понякога може да се влюбим в някого, който е далеч от собствените ни представи за перфектност.

Със сигурност проблемът не е в нас.

Изводът е да обичате и да се обичате, без страхове!

Приятелството между представителките на женския пол е трудно, но не и невъзможно. Истинско приятелство между жени е, когато тя е облечена с любимата ти рокля и излезете заедно на бар.

Човешките взаимоотношения са сложна материя. Всеки от нас има различни силни и слаби страни и е много важно, ако ни пука за някого да се стараем да го познаваме добре и да се съобразяваме с неговите черти.

Ето няколко съвета, които биха те превърнали в най-перфектната най-добра приятелка.

Не я съди. Остави я сама да разбере, че той не е човекът за нея. Престани да и четеш конско за всяко действие. Всеки има нужда да премине през собствения си опит, за да се осъзнае, ако непрестанно я предупреждаваш, а после си пишеш активи, като се окажеш права, това не те прави приятелка.

Ако страда, просто организирай голяма женска вечер в нейна чест, с много, много коктейли.

Подкрепяй идеите ѝ.

Иска да направи блог на кучето си, подкрепи я в това занимание. Не ѝ се подигравай. Колкото и налудничава да ти се струва някоя идея, за някой друг може да е гениална. Така, че вместо да се смееш на чужд гръб, напрегни креативността си и ѝ помогни с каквото можеш.

Смейте се винаги.

Приятелството е затова, колкото и сълзи да изтекат, трябва да има винаги място за малко смях и забавление.

Да живее приятелството!

Имали ли сте чувството, че понякога цялата вселена върви срещу вас? Е, съвсем скоро имах подобно усещане, защото влязох в серия от неприятни събития, които изискваха време, пари и много нерви, за да бъдат разрешени. За щастие успях да се справя благополучно с финансовата помощ от бързи кредити от MicroCredit.

Всичко започна с това, че след като си бях паркирала колата близо до офиса, на тръгване от работа си я намерих с четири спукани гуми. Явно на някой собственик на жилище в съответния блок, до който бях паркирала, му се е сторило напълно нередно да си оставям автомобила там… защото най-вероятно си мисли, че притежава и улицата и всички останали прилежащи площи на жилищната си сграда. Трябваше да повикам пътна помощ да вдигнат колата ми и да я закарат до някоя гумаджийница, където да се сдобия с нов комплект гуми. Разбирате, че и едното и другото се плащат… и то доста. Преглътнах сумата някак си, но много се ядосах на факта, че аз спрях да паркирам там, не заради друго, а не исках отново да имам тази разправия, но човекът, който ми направи тази поразия по автомобила си остава безнаказан, а всъщност е повредил чужда частна собственост.

Автомобилът ми пострада още веднъж, след като някой е решил да мине през страничното ми огледало. Оказа се, че каското не покрива подобна щета, ето защо трябваше да купувам и странично огледало. Проблемът беше, че моята кола е доста стара и трябваше да търся в специализирани магазини огледало, което  ще пасне на моята кола. Това също не струваше малко пари, а да не говорим за нервите.

Последното препятствие беше, че се спука тръба в апартамента ми и наводни почти всичко. Вече нямах достатъчно пари, за да покрия ремонта и щетите. Ето защо реших да изтегля бърз кредит от MicroCredit. Харесах си един от предлаганите от тях продукти – CrediHome, който отпуска средства от 200 до 3000 лева, на равни седмични или месечни вноски, за срок от 9 до 48 седмици или от 3 до 12 месеца.

Кандидатстването беше максимално опростено, а след одобрение получих средствата си бързо и в брой. Това ми помогна да „закърпя“ положението и да се справя успешно със серията от неприятни събития, които ме споходиха.

Сега, когато някой изпадне в затруднено финансово положение, винаги препоръчвам услугите на MicroCredit, които предлагат разнообразни продукти, подходящи да задоволят нуждите на всеки един потребител.

В България в последно време медицинската грижа стана повече търговска дейност, отколкото в грижа. Сега по всякакъв начин се правят постъпки, за да може да се източат клиничните пътеки, дори и да няма необходимост от това.

Последния мой злочест опит в тази връзка беше съвсем скоро. След сериозно нервно напрежение на работа и доста прегрешения с диетата започна да ме боли стомах. И понеже знам, че си имам проблеми със стомаха от години (гастрит) отидох на лекар, за да проверят какво всъщност се случва.

Лекарят, на когото реших да се доверя, е завеждащ гастроентерологичното отделение в една от големите болници в града, а неговото име се споменава с доста добри отзиви в онлайн пространството. И така… посрещна ме с особени въпроси за семейното ми положение, но да кажем, че тази информация му е била необходима за сваляне на общата анамнеза, но се почувствах странно. Започна преглед с ехограф, с който не регистрира абсолютно нищо притеснително, но понеже бях с направление реши, че трябва да ме хоспитализира и да ми направи гастроскопия и колоноскопия… ей така за всеки случай.

И тъй като споменах вече, че от години си имам проблеми със стомаха разбирайте, че не веднъж ми е правена гастроскопия. Напълно съм наясно какво представлява това изследване и колко е “приятно”. Но тъй като докторът си каза, че това изследване ще го направи само заради застраховката, ми стана ясно, че тука се иска да се източи здравната каса. Помислих си дали наистина има смисъл да се подлагам на подобен стрес. Първо колоноскопията е изследване, което не се прави на хора под 40-годишна възраст, аз съм далеч от тази възраст. На второ място, при липса на данни от други изследвания – ехографско и кръвни, подобен тип манипулация, която се осъществява с пълна упойка на всичкото отгоре, е напълно ненужна.

Тогава отново се спираме на въпроса – защо здравеопазването трябва да е търговия на изследвания, а не хуманна наука, която се грижи за хората по всякакъв начин?

В последно време спряхме да слушаме постоянно за проблема с бежанците, сякаш той магически се е изпарил. Всеки, който поне веднъж е излизал извън пределите на страната, ще му стане ясно, че този проблем не се е изпарил, а точно обратното – проблема си е тук, по улиците, до големите магазини, около цялата гара в градовете. Всичко прилича на палатков лагер, а усещането е повече от притеснително, още повече като забележите и местните полицаи, които държат автоматите си в бойна готовност.

Странно е обаче как медиите избират как да натрапят дадена информация и как в същото време да направят така, че хората да забравят за съществуването на даден проблем. Особено ние, българите, които нямаме чак такъв пряк допир до бежанската криза. Може би само по определени региони като Харманли и София, където малко повече си личи. Но в същото време в големите европейски столици проблема с неспирните потоци от бежанци, не спира. Завладели улиците, тези хора, избягали от смъртоносна заплаха живеят като скитници и просяци.

Започнах да се замислям сериозно за проблема. Наистина ли е толкова невъзможно да се осигури място, където да се подслонят тези хора. И отговорът е – “да”. На практика трябва да се вложат милиони евро за изграждане на центрове за настаняване, а също така да се инвестират също толкова много пари за ежемесечната им издръжка. Разбирам, че тези хора бягат от война, но на практика никое общество не е длъжно да им осигурява подслон и препитание. Те, като образовани и способни хора, би трябвало да съумеят да се впишат в средата, в която търсят убежище и да започнат самостоятелно да изкарват прехраната си, без да разчитат на благотворителност.

Но тук говорим за различни групи бежанци. Първата вълна беше именно от такива хора – с образование, които наистина могат да се пишат в обществата. Следващите бежански вълни вече бяха напълнени с хора, които няма образование, предимно мъже, които по един или друг начин не разбират обществата в които търсят спасение… от нещо имагинерно за нас.

То тогава въпросът е – Наистина ли трябва да сме толкова толерантни към тези хора, които дори няма да бъдат пълноценни граждани на държавите, в които ще отидат и само ще точат социалните системи, а ние ще трябва да търпим тяхното нахалство да налагат собствените си културни различия и дори да заплашват със саморазправа?

Докато растях в квартала, където живеех с родителите си общувах предимно с приятелчетата си, които съм израснала. До ден днешен продължавам да поддържам периодичен контакт с тези хора и искрено се радвам да се вия с тях, въпреки че не бих ги избрала за постоянната си група от хора, с които да общувам ежедневно.

Та докато растях и влизах в тийнейджърските си години общувах с тези, с които родителите ми по стечение на обстоятелствата са ме сближили. Но колкото по-голяма ставах, толкова повече разбирах, че се различавам значително с тези хора. Не се чувствах много на място, когато трябваше да да излизам с тях и хората, с които те искаха да общуват. Постепенно започнах да избирам по-внимателно хората, с които да комуникирам. По интелект, интереси и виждане за света. Пораснах в няколко напълно различни свята един от друг – от една страна бяха тези хора, с които бях израснала и имах силна емоционална привързаност към тях, от друга страна бяха хората, с които наистина исках да общувам. Те ме провокираха интелектуално, разговорите с тях бяха интересни и обогатяващи и това ме караше да се чувствам добре. От трета страна беше семейството ми, което ми даваше опора и възпитанието, което е преценило. И така тези три свята докато съзрявах трудно се съвместяваха. Едните ми приятели не харесваха другите и обратното. Не можех да ги събера на едно място, въпреки, че ми се е случвало. Докато растях бавно, но сигурно започнах да се отделям от тези хора, с които бях споделила целия си живот. Трудно и емоционално, но пък се случи бавно и постепенно. Трябваше да го направя, защото наистина не се чувствах себе си в, а това беше по-опустошително за мен, отколкото това да продължавам да поддържам толкова постоянен контакт с тези хора.

Започнах много внимателно да избирам хората, с които да общувам. И това наистина ми помогна да изградя себе си. Защото през всичките тези години разбрах кое наистина ми харесва и кое не. На какво държа и на какво не. Ценностите ми, силно заложени от родителите ми, благодарение на тяхното възпитание, останаха непоклатими. А на базата на тази ценностна система избирах и хората, с които да общувам. Такива, които няма да ме карат да се чувствам неудобно от различните си интереси, страсти и лудости. Които ще ги намират за очарователни и интересни и ще искат да ги провокират все повече и повече в мен.

Такива хора, които непрекъснато те провокират интелектуално – да се запознаеш с тази тема, от която нямаш никакво понятие, но е огромна страст на човека срещу теб, което те кара да се позаинтересуваш и да научиш много повече неща. Такива хора, които те обогатяват.

Ето защо съм много сигурна, че средата в която сме е изключително важна. Но също така смятам, че човек трябва да премине през различни познанства и компании, за да разбере най-добре себе си, останалите хора и това какво иска от себе си и останалите.

Случвало ли ви се е да общувате с хора, които са коренно различни от вас? Като темперамент, интереси, култура, разбирания за света? И въпреки това  общуването с този човек ви доставя голямо удоволствие. Това, което ви свързва най-вероятно е сходната ценностна система, а всички останали разлики ви привличат до толкова, до колкото е много полезно да видите една коренно различна гледна точка от вашата, за определена ситуация.

Отрицателните страни на едно такова общуване могат да бъдат също толкова много, колкото и положителните. На първо място никога няма да можете да стигнете до консенсус по дадени въпроси. Точно поради причината, че имате различно светоусещане и начин, по който разбирате мястото си в света. От друга страна, както казах, това може да бъде от голяма полза.

От полза е, защото хората имаме способността да си мислим, че нашето виждане за света е най-правилно, но когато срещу нас застане човек с доказан пред нас интелект, който да защитава коренно различна позиция от наша и да успява да изкара достатъчно логични аргументи, които ще ни е трудно да оборим – безценно.

Защото това е толкова обогатяващо ако можете да съумеете да извлечете смисъла на думите и преглътнете арогантността си за това, че не се съгласяват с вашето становище. Защото разнообразието между хората е всъщност най-интересна. Замислете се колко би било скучно ако всички са еднакви, разбират света по един и същи начин. Тогава нямаше да има смисъл от разговори, защото всички ще са съгласни с всичко, което казва другия. Няма да можем да развиваме интелекта си, защото няма да има какво да ни провокира, за да го направим…

Ето защо разнообразието в характерите и интелекта е повече от наложителна и особено полезна за човечеството!

“Сексът и градът” е култова поредица продължила шест години, която се превръща като наръчник на едно цяло поколение подрастващи момичета, които тепърва започват да ходят по срещи. Този сериал, колкото и наивно да е построен, всъщност звучи учудващо логично в много женски уши. В голяма част от ситуациите момичетата дори се припознават.

Историите на Кари, Саманта, Шарлот и Миранда са на четири напълно различни една от друга жени, които търсят своята голяма любов и реализация в големия град. Сценаристите на поредицата са се постарали да обединят в тези четири персонажа едни от най-големите групи жени, които се отличават в съвременното ни общество. От тези, които търсят принца на бял кон, през тази, която търси истинската, разтърсваща любов; интелигентната жена, която плаши мъжете с нивото на познанията си и сериозната професия, която има и тази, която е успяла в работата си и намира срещите само за секс.

Толкова пъти съм ставала свидетелка на разговори между млади жени и момичета, които дават за пример ситуации от сериала, за да намерят решение на собствените си проблеми. Честно казано това ми се струва странно и от части прекалено. Не може да черпиш опит и съвети от нещо измислено и преекспонирано. Дори и то да е вдъхновено от реални ситуации. Защото истинските хора не могат да се изградят и измислят. Те са сложни, добри и лоши, полярни в чувствата си. И колкото и да се стараят сценаристите винаги има нещо плоско в характерите на телевизионните персонажи.

Но вредата вече е нанесена. Да се надяваме, че все по-малко жени ще взимат съвети от подобен тип сериали и ще бъдат просто по-наблюдателни и сензитивни към реалния свят, който ги заобикаля.