Когато обикновените настолни игри не са достатъчни, има Диксит. 🙂
Това е нещо като покер на въображението. Сериозна съм! Диксит е игра, която се състои от два основни компонента – игрална табло тип “дъска” и карти за раздаване. Върху дъската има пулове/ фигури, с които участниците се придвижват. Картите от своя страна са много и могат да се допълват като се закупуват отделни комплекти.
Играе се с повече от 4 участници, но най-много 12. На всеки участник се раздават по 6 карти. Поставя се старт с Разказвача. Това е първият играч, изтеглен чрез жребии, който избира карта от своите и казва дума или разказва история, вдъхновена от рисунъкът върху нея. Поставя картата с лице надолу, така че никой да не знае какво точното изобразява тя. Останалите участници трябва да разгледат добре и изберат някоя от своите карти, която според тях отговаря на думата или историята на Разказвача. Поставят също с лице надолу върху първата. Накрая всички карти се разбъркват и обръщат. Всеки залага коя е картата на Разказвача. Начисляват се точки според залозите и фигурите/пуловете на играчите се придвижват по определен начин по дъската до финала.
Диксит е социална игра, защото при нея комуникирането между хората е на ниво опознаване на начина на мислене. Тя е асоциативна и развива въображението по неописуем начин. Едно е да кажеш на какво ти прилича рисунъкът на картите и съвсем различно да направиш такава история или да назовеш такава дума, че да накараш другите да се опитат да я претворят в карта от наличната им ръка.
Диксит е красива. Картите могат да бъдат разглеждани с часове. Диксит е полезна и за деца, защото ги учи да разказват. Ако бях учителка, съвсем сериозно бих избрала точно тази игра за час на класния ръководител.
А вие играли ли сте Диксит?