София

17 минути за 5 спирки. И още нещо за градския транспорт.
1280 960 SveRaz

17 минути за 5 спирки. Това е рекордът ми. И не, не се гордея.

Днес сутринта си казах: край. Купувам си колело. Не защото съм решила да ставам атлетка, а защото градският транспорт в София е машина за нерви. И не, не говоря само за задръстванията, макар че и те са част от проблема. Говоря за хаоса, за липсата на предвидимост, за постоянния стрес.

Всички знаем за задръстванията. Но малцина говорят за микро-стреса. Този, който се натрупва, докато чакаш автобус, който уж трябва да дойде преди 10 минути, а всъщност е някъде около Околовръстното. Този стрес не е просто неприятен – той има реални последици. Вдига кръвното, разваля настроението, убива продуктивността. Аз лично започнах да получавам тик в лявото око.

Първото правило за оцеляване е да приемеш, че никога няма да стигнеш навреме. Звучи песимистично, но е истина. Ако го приемеш, ще си спестиш много ядове. Второто правило е да се научиш да четеш между редовете на информацията. Таблото казва, че автобус 60 идва след 2 минути? Вероятно значи след 15, ако изобщо дойде. В един момент просто започнах да преценявам трафика и да си правя собствени прогнози. Оказа се по-точно от официалните.

Спомням си, веднъж бяхме блокирани в трамвая на „Орлов мост“ за близо час. Беше дъждовен ноември и всички бяхме мокри и ядосани. Шофьорът обясни, че има повреда в контактната мрежа. Вместо да се паникьосваме, аз и една възрастна жена започнахме да си разказваме истории. Разбрахме се, че и двете сме били учителки и си споделихме забавни случки от работата. Часът мина по-бързо и по-приятно, отколкото очаквах. Това ме научи, че дори в най-стресовите ситуации можеш да намериш начин да се свържеш с хората и да превърнеш негативното в позитивно.

Друг път бях на път за важна среща. Автобусът се развали на спирката и трябваше да хвана такси. Закъснях с 20 минути, но успях да се обадя на клиента и да го предупредя. Той беше разбран и каза, че закъсненията са част от живота в София. Това ме научи, че е важно да бъдеш откровен и да комуникираш с хората.

Иронията е, че в този град, където всичко е хаос, хората са най-големият проблем. Не шофьорите, не задръстванията, а хората. Бабите, които настояват да си платят с дребни, младежите, които слушат музика на макс, хората, които се опитват да се качат, след като вратите са се затворили. Всички те допринасят за общата атмосфера на напрежение и раздразнение.

Затова, ако искате да оцелеете в градския транспорт на София, трябва да се научите да бъдете търпеливи, гъвкави и да не приемате нещата твърде насериозно. Носете си книга, слушайте музика, говорете с хората, или просто се опитайте да се абстрахирате от хаоса. И ако всичко друго се провали, винаги можеш да си купиш колело. Или да работиш от вкъщи. Сериозно, помислете си за това. Здравето ви е по-важно от всичко. А аз утре започвам да разучавам маршрутите за велосипеди.

  • SveRaz
  • 3
Орлин Алексиев

Орлово око в действие
426 284 SveRaz

Преди малко повече от 10 години по кината излезе филмът „Орлово око“, в главната роля на който е Шая Лебьов. Интересен и динамичен екшън, в който се засяга темата за дигитализирането на голяма част от услугите в градовете, видеонаблюдението и Изкуствения интелект.

Странно е, когато осъзнаем, че само преди десет години темата за Изкуствения интелект е била в голяма степен в сферата на фантастиката. Да, учените са правили разработките си, но задоволителен резултат така и не са получавали. А днес вече има редица алгоритми, които разчитат на Изкуствения интелект и той започва да управлява все повече технологии от нашето ежедневие.

Връщайки се десет години назад обаче, страхът от непознатото и от грешката е на преден план. Това е и основната тема във филма „Орлово око“, в който излязъл от строя Изкуствен интелект, използва всички дигитални средства в града, като камери, рекламни табели и прочие, за да постигне целта си. Каква е тя? Няма да ви разкривам, за да може да ви е интересен филмът, ако не сте го гледали.

Защо споменавам този филм? Това, което ме вълнува всъщност e концепцията за изграждането на градове, управляващи се от електронни системи за сигурност, трафик и прочие. Наричаме ги „умни градове“, като една от основните задачи е да ги планираме по начин, благодарение на който те ще си бъдат самодостатъчни от гледна точка на ресурси. Защото в момента този тип териториални единици разчитат на доставка на електроенергия и вода за битово потребление, извън пределите на градовете. В същото време, животът в градовете е по-рентабилен от гледна точка на това, че има по-лесен достъп до професионално развитие, образование, услуги, жилищата са по-малки и изискват по-малко ресурси за тяхното поддържане и т.н.

Тези преимущества със сигурност привличат много хора, които се насочват към градовете и процентът на хората, населяващи ги, в световен мащаб, не спира да расте. Ето защо една от основните отговорности на местните власти е да осигурят сигурността на хората, населяващи все по-гъсто населените райони.

В София в тази насока се работи посредством доизграждане и развитие на системата за видеонаблюдение. Тя стартира през 2007-а година, а сред обектите са 220 училища и детски заведения и над 130 публични площи общинска собственост – пешеходни зони, подлези градски градинки, паркове, паметници, входно-изходни точки на столицата и др., съобщи Орлин Алексиев – председател на Съвета за управление на СОПФ, в интервю за новинарска медия.

Със средства от Фонда за периода от 2015 до2019 са изградени и ще бъдат изградени още системи за видеонаблюдение в общинските детски градини, допълни още Орлин Алексиев.

  • SveRaz
  • 0