През сравнително краткия ми житейски опит съм стигнала до заключението, че хората са различни. Колко мъдро, нали? Но да, не можем да искаме от някой да бъде такъв, какъвто не може да бъде само и само за да се вписва в нашата представа за това кое е редно да се каже или правилно да се направи. Оставете човека да бъде себе си. Той не се е родил, за да ви бъде в услуга, има си собствен път и разбирания за нещата, има си и своя истина, която може да се различава от вашата. Това е напълно нормално и е време да го приемете. Не че ви се карам :), но може би за себе си вие сте си идеал и искате и другите да са като вас, а те просто не могат – други са.
Радвайте се на разнообразието от хора около себе си. Опитайте се да ги разберете, преди да изпаднете в критика към тях. Никой не отвръща на негатива с позитив (освен ако не е много възвишен и над нещата). И вие бихте се засегнали, ако някой непрестанно ви повтаря, че не правите нещата както трябва. Имате си своя начин, какъвто и да е той, но си е ваш.
А замисляли ли сте се дали бихте могли да съжителствате с втори като себе си? Дали бихте изтърпяли същия човек като вас, но да е отсреща ви? Щяхте ли да се разбирате? Все пак трябва да има някакъв баланс: силният допълва слабия, решителният – плахия, енергичният – спокойния и т.н. Схванахте идеята, надявам се.
