Шефската лъжа днес струва точно 25 евро на всеки изгубен час. Пресмятах набързо, докато преглеждах обявите за работа и се натъкнах на една интересна подробност – начинът, по който се подбират кадрите, е изграден като безупречна система от евфемизми. Целта им е проста – да скрият реалната стойност на човешкия труд.
Когато работодателят рекламира „динамична среда“, това най-често значи „пълна анархия“. Няма процеси, няма правила, всеки върши всичко и хаосът е ежедневие. Това е изкусен начин да се прикрие управленският провал. Липсата на структура се плаща директно от джоба на служителя – с десетки безсмислени срещи, прекъсвани задачи и инструкции, които са невалидни още преди да са изпратени. Плащаш не само за работата си, а и за това да измисляш колелото всеки понеделник, защото никой не знае кой за какво отговаря. Това е скритият данък върху ефективността, който не фигурира в трудовия договор.
Друг хит е „семейството“. Когато чуеш това в интервю, трябва да се подготвиш за безкрайна работа извън работното време. В корпоративното „семейство“ няма любов и подкрепа, а само размиване на границите между професионалното и личното. Телефонът вибрира в неделя вечер – не за да ви поканят на семейна вечеря, а за да прикрият липсата на планиране. Ако сте част от „семейството“, нямате право да откажете допълнителна задача в петък вечер, защото това би изглеждало като предателство към „каузата“. Това е опит да се превърне прекомерното натоварване в привилегия. Икономически погледнато – да се оптимизират разходите чрез превръщане на трудовия ангажимент в морален дълг.
И разбира се – „възможностите за професионално развитие“. Когато чуеш това, провери дали става дума за разширяване на текущите ти задължения без промяна в заплащането. Виждала съм как хора се хващат на тази въдица, вярвайки, че ще се развиват, докато реално просто разширяват работния обем. Класически трик за повишаване на продуктивността без допълнителни разходи за заплати.
Накрая стана ясно, че интервюто е просто тест за това колко си готов да понесеш неяснотата. Следващия път, когато чуеш за „гъвкавост“ или „принадлежност към екипа“, пресметни колко евро ще ти струва тази уж „гъвкавост“. И тогава реши дали си струва.
Това с „динамичната среда“ е точно така – хаос, в който плащаш с нерви и време. А най-лошото е, че в такива фирми винаги има проблем с приоритетите – днес нещо е спешно, утре вече не е, а ти си хабил половин ден за него. В крайна сметка, човек се чувства като инструмент, а не като човек.