През последните години се наблюдава една много особена тенденция, която започва да придобива доста комерсиални измерения. Все повече хора, предимно от младото население, доста самоуверено и с гордост заявяват, че не гледат телевизия. Това е такова уникално постижение за тях, че започва да се приема почти като белег за „нечовешка“ интелигентност. Тезата, която защитават тези представители на пробудили се от телевизионната хипноза новатори е, че телевизията те задължава да седиш в точно определен момент пред приемника си и да си задължен да прекъсваш това, което гледаш за рекламни блокове. Освен това дори новинарските емисии не представляват интерес за тази група хора. Според тях новинарските емисии единствено преувеличават различни събития, за да го превърнат в сензация, да си осигурят повече рейтинг, с което всяват паника и смут в населението. Освен това по телевизията показвали само глупости като биг брадър, Съдби на кръстопът и „София, ден и нощ“, та за какво трябвало да седят и да ги гледат?
Ако се вгледаме малко по-дълбоко, ще осъзнаем, че това твърдение е единствено и само поза. На практика в съвремието ни, когато всичко е толкова динамично, хората са изместили един информационен източник с друг. И обсесията от другия не е никак по-малка, или по-високо интелигента. На практика всичко, което се излъчва по телевизията се предлага и онлайн. Всяка една новина, репортаж и клипче, обикаля пространството и достига до хиляди потребители на социалните мрежи. Информацията е много, визуалната наситеност – натрапчива… дори понякога нецензурирана. Същите тези хора, които твърдят, че не гледат телевизия и новини, се съсредоточават да четат и споделят възможно най-измислените и налудничево-конспиративни статии и видеа, които могат да намерят в онлайн пространството.
Същите тези риалити предавания, които биват заклеймявани от новата интелигенция, биват непрекъснато споделяни в социалните мрежи, уж да се осмеят участниците в предаването. Но на практика правят абсолютно същото, което са искали продуцентите му – рейтинг, гледания, споделяния, интеракции. Дали са с положителен или отрицателен знак, не е от голямо значение в повечето случаи. Важното е да ги има.
Новините са същите, със същата драматична сила, но са по-бързооборотни, вирусни, натрапчиви. Някой би казал, че дори и в Интернет не следи подобен тип страници, но това важи с пълна сила и за старомодната телевизия – сам избираш кой канал да включиш. Дали това да бъде новинарски, с риалити програми или научно-популярни филми.
