Честит празник, скъпи сънародници! – нали така казва Президентът.
Всичко е чудесно, но днешният ден ме кара да се замисля доколко ние самите сме независими. Любимите ни фрази като “свобода и независимост” де факто не са толкова верни. Ето ви пример. Искате много да отидете на почивка с цялото си семейство в средата на октомври във… Виена, да речем.
НО:
1. Трябва ви разрешение за отпуск – вашето и на партньора ви.
2. Трябват ви необходимите средства за екскурзия;
3. Нужно е да направите резервации и да си осигурите транспорт.
Ето, че дори и за най-малкото нещо – като това да си осигурите приятно прекарване, ПРИЯТНОТО на прекарването зависи не от вас, а от много други хора. Шефът, който евентуално може и да не се съгласи да ви даде отпуск. Парите, които могат изведнъж да ви потрябват за ремонт или друго. Резервацията, която в последния момент може да пропадне. Всяко едно от тези неща, а има и още много други, ви карат да се съобразявате, да влизате в рамки, да взимате едно или друго решение в съответствие с породената ситуация….
Е, независими ли сте? А свободни ли сте да правите всичко? Това е възможно, ако вие сте си шеф и имате неограничен финансов ресурс. Но шансът това да се случи е доста малък. Първо трябва да сте избрали подходящо поприще, когато е било нужно да избирате, да преценявате хората, с които ще правите бизнес, да сте безкрайно съобразителни и да предприемате рискови крачки в ежедневието си.
Е, честит ви празник на Независимостта отново, зависими мои приятели. Зависими от времето, нравите, обществото и от собствените си житейски решения.
