Май пак се объркахме в сложнотии

Нацелвам тоя цирк на всяка крачка. Хората се давят в планове, стратегии и „многопластови“ подходи, сякаш колкото повече усложнения сипват, толкова по-умни изглеждат. Истината е, че повечето просто не знаят откъде да почнат и се крият зад тежкия товар на собствената си безпомощност.

Когато вляза в работилницата на някой истински майстор – такъв, дето разбира от дърво не от книги, а от мазоли и усет – мирише на бор и стара боя. Там няма място за излишни движения или за „сложни процеси“. Майсторът не се хвали колко шкурки е ползвал, а с това, че повърхността е гладка като стъкло, а сглобките са невидими и железни. За него качеството е въпрос на чест, не на реклама. Ако нещо не е както трябва, не го прикрива с лак и украси, а го прави наново, докато стане както трябва.

А ние сме станали алергични към тая чистота. Живеем във време, в което сложността се продава като премиум продукт. Всичко трябва да е „иновация“, „интегрирана система“ или „многоетапен процес“. Тая сложност е евтина маска за некомпетентност. Колкото повече правила и стъпки наложиш, толкова по-лесно е да се скриеш зад тях, когато нещата се сринат. Има една мръсна уловка: вярваме, че ако нещо е трудно за разбиране, значи е ценно. Ако трябват трийсет документа и пет подписа, вярваме, че плащаме за качество. А всъщност плащаме само за шум и за време, изгубено в поддържане на излишни структури.

Защо се случва това? Защото сложността е по-изгодна за тези, които я създават. По-лесно е да продадеш „революционна методология“ отколкото прост, но безупречно изпълнен резултат. Сложността позволява да се надуват разходите и да се оправдават високи такси, защото създава илюзия за дълбочина там, където има само повърхностен блясък.

Тая мания носи само загуби. Прави системите – бизнес модели, лични графици – крехки. Когато една структура стане претоварена с правила, губи способността си да се адаптира. Всяка малка промяна в една точка предизвиква каскада от неконтролируеми последици, които изтощават ресурсите. Правилата за „оптимизация“ са капани, които ни държат в постоянен дефицит на енергия и фокус. Истинската ефективност идва не от добавянето на нови слоеве, а от смелостта да премахнеш всичко, което не е съществено.

Сложността е удобна, защото е шумна и прикрива липсата на същност. Простотата е опасна, защото излага истината пред очите на всички.