life pillНе се бях замисляла за старостта като болестно състояние, но ето че модерни изследвания като че ли се опитват да ни кажат точно това. Преди няколко дни четох статия в американско онлайн издание, че учени се опитват да излекуват остаряването като измислят медикамент, който да поддържа живота ни до около 120 години, при това още по-сензационното е, че идеята е този лек да ни поддържа млади или поне да ни помага да не изглеждаме на видима възраст над 40 години.

Фантастично! Представяте ли си?

А може би не… Първоначалната ми изненада и еуфория от новината бе заменена със съмнение, а след това с нежелание да чета повече. Защото се сетих за тези две неща.

Първото е… как е хрумнало на някого изобщо да разглежда старостта като болест. И си отговарям на този въпрос – все пак болестта води до трансформация на клетките в организма, до видими изменения във вида и прочие. Ако погледнем така на нещата то измененията, до които води старостта – отпускане и изсушаване на кожата, износване на организма и спад в имунитета в последствие на което се появяват други болести… – да тогава може да се каже, че старостта е много неприятна.

Бленуваме за вечна младост, защото тя носи красота, сила, потентност. Всички искаме да имаме физическата възможност да се радваме на живота и да градим за децата си свят, в който те ще живеят по-добре и по-дълго и в по-голяма безопасност.

Но дали това наистина е възможно? Ако опитите за тестване на този медикамент започнат сега, резултат евентуално ще има след около 20 години при непрекъснати изследвания на жизнените показатели на хората, върху които се извършва тестването. При това никой не би могъл да знае колко дълга би могла да бъде продължителността на живота на тези хора, след като са приемали лекарството. Затова ще трябва да се наблюдават от екип учени до последния им час и да се установи точната причина за напускането им на земния им път. Като включим и възможността за странични ефекти и тяхното отстраняване, то бих могла да заключа, че все пак откритието на такъв източник на по-дълъг живот ще отнеме поне век.

Дори след век… колко ще струва едно такова лекарство? Моят отговор – толкова много, че няма да има масово производство, а само отбрани ще могат да си го позволят. Като не става дума само за богаташи, а може би за хора с власт или такива, поставени на стратегически позиции, за които власт имащите ще сметнат, че трябва да бъдат поддържани – като папата, например. След това идват президентите на Великите сили, монарси и знатни шейхове.

Предвиждам, че по-висока продължителност на живот на едни, ще доведе до много мъка и страдание за други. Периодите на едно и също статукво ще са по-дълги, по-дълги ще са и управленията, животът ще се цени по-малко.

Независимо дали старостта се приема като болест или не, лекът би предизвикал много повече беди, отколкото радости. Вие как мислите?

Google+ Comments