Lacrima

За вкусовете, хората и още малко кашкавал Lacrima в повече

150 150 SveRaz

Хората имат различни, различни, много различни вкусове. За това никак не е чудно, че понякога дори партньори в живота трудно се напасват що се отнася до хранителни навици. Лично аз имам близки приятели – двойка, които са абсолютни противоположности в това отношение. Той обожава кисели неща, а Тя примира само като чуе думата „шоколад”. Обожава сладко и почти всяка сутрин, както той самият се оплаква, все се опитвала да го тъпче с бисквити, с кексчета и подобни. За секунди полудявал от нейното упорство. Но това не е повод за раздяла. В редица семейства, дори в собственото ми откакто се помня, винаги са се приготвяли по две или три различни гозби. Родителите ми от край време са почитатели на меродията. Докато ние децата не понасяхме никакви зелении и побутвахме всичко на една страна. Ровенето в чинията накара майка ми да запретне ръкави и да готви двойно. Затова пък щом ни попитаха какво искаме – пиле с картофи, кашкавалка и пица бяха винаги първи в списъка с желания.

bread-with-cheese_И до днес си падам все по едни такива кашкавалени ястия. Фен съм на млечните продукти и по-специално на кашкавала, както стана ясно. Слагам го на всичко. Щом правя салата  – тя непременно трябва да е овчарска или нещо от сорта – режа кубчета кашкавал! Вечер за мезе – тънки резени кашкавал! Ако ям филия сутрин – кашкавалка! Правя ли пица – кашкавалът трябва да е обилно разстелян отгоре! Не се шегувам. Изобщо. Но и не смятайте, че постоянно се тъпча с това. Не. Но такова е най-често поведението ми що се отнася до тази храна. При това напоследък избирам Lаcrima. Не знам защо – няма обяснение. Ей така, хареса ми. Мисля, че си техния кашкавал си е един много хубав български кашкавал, както се казва.

Казват, че ние сме това, с което се храним. И наистина. Храната до известна степен калява душата и тялото ни, а така се изгражда и характерът. Затова съм забелязалa, че вегетарианците имат по-нежна структура. Децата на вегетарианците, които също са задължени да се хранят без месо, са бледи, тънки, болнави, без особено настроение. Хората, които хапват повече месо, са някак по-педантични, изискващи, дори агресивни. Хората, чиито живот е отдаден на сладкото, пък са много емоционални. Най-вече в крайностите – или много нерешителни, депресирани, меланхолични, с внезапни изблици на еуфория, или безкрайно засмени и вечно нахилени. Аз пък съм човек на млечните продукти. Може би на това се дължи мекостта на характера ми – тиха, толерантна, добричка. Хапвам си и мляко, кисело предимно, и сирене, и любимия ми кашкавал… и така. А сега като откривам вкуса на марката с латинското, италианското, както искате го наречете, име Lacrima, вярвайте ми, като го похапвам върху пица, вътрешно се чувствам някак по изискана, някак по-така… нали разбирате… хапвам си финес и апетит.

Разни хора – разни идеали. А аз пък мисля – разни хора, разни вкусове.

Да хапваш с удоволствие – Lacrima!

150 150 SveRaz

10628506_594682080642223_417739034003626189_nЗакуската е най-важното хранене за деня, казват мъдрите хора, и аз съм напълно съгласна с тях. Но не каква да е закуска – никакви мюслита, бекони и други тежки или пък псевдодиетични неща… Предпочитам добрите стари филийки с масло и сирене (може и кашкавал 🙂 ) и чай, а в почивните дни – защо не и палачинки, бухти, мекици и други ей такива типично родни вкусотии, които познаваме, и в които сме се влюбили още от детството си. (Комбинирани разбира се с плод или зеленчук, ядки, яйце – за пълноценен старт на деня)  🙂

Имаше преди време една реклама, която се стараеше да внуши, че едно определено кисело мляко е като това, което баба ни е правила преди години. Уви, на вкус не го докарваше. Но пък има други продукти, като тези на една марка, за която ще ви говоря днес, която без да прави подобни амбициозни внушения, наистина го докарва на познатия от детството вкус, и прави утрините по-приятни.

Нарича се Lacrima, и ми беше препоръчана от приятелка, също толкова заинтересована от това да се храни не само здравословно, но и вкусно. Та за какво иначе ти е дългият живот, ако не е и удоволствие да го живееш с всичките си сетива, нали? 🙂 Марката вероятно не е толкова стара, но мандрата, от която идват тези сирена, кашкавали и други млечни продукти, е отворила врати още през далечната ’59г. на миналия век, и може би още от тогава пази оригиналните си рецепти за приготвяне на истински сирена и не само, от които да си оближеш пръстите!

Гастрономството е едно цяло изкуство и съм много щастлива, че откривам ежедневно все нови и нови „изящни експонати“, на които да се наслаждавам. А и да споделям с вас, разбира се! 🙂