Хората имат различни, различни, много различни вкусове. За това никак не е чудно, че понякога дори партньори в живота трудно се напасват що се отнася до хранителни навици. Лично аз имам близки приятели – двойка, които са абсолютни противоположности в това отношение. Той обожава кисели неща, а Тя примира само като чуе думата „шоколад”. Обожава сладко и почти всяка сутрин, както той самият се оплаква, все се опитвала да го тъпче с бисквити, с кексчета и подобни. За секунди полудявал от нейното упорство. Но това не е повод за раздяла. В редица семейства, дори в собственото ми откакто се помня, винаги са се приготвяли по две или три различни гозби. Родителите ми от край време са почитатели на меродията. Докато ние децата не понасяхме никакви зелении и побутвахме всичко на една страна. Ровенето в чинията накара майка ми да запретне ръкави и да готви двойно. Затова пък щом ни попитаха какво искаме – пиле с картофи, кашкавалка и пица бяха винаги първи в списъка с желания.
И до днес си падам все по едни такива кашкавалени ястия. Фен съм на млечните продукти и по-специално на кашкавала, както стана ясно. Слагам го на всичко. Щом правя салата – тя непременно трябва да е овчарска или нещо от сорта – режа кубчета кашкавал! Вечер за мезе – тънки резени кашкавал! Ако ям филия сутрин – кашкавалка! Правя ли пица – кашкавалът трябва да е обилно разстелян отгоре! Не се шегувам. Изобщо. Но и не смятайте, че постоянно се тъпча с това. Не. Но такова е най-често поведението ми що се отнася до тази храна. При това напоследък избирам Lаcrima. Не знам защо – няма обяснение. Ей така, хареса ми. Мисля, че си техния кашкавал си е един много хубав български кашкавал, както се казва.
Казват, че ние сме това, с което се храним. И наистина. Храната до известна степен калява душата и тялото ни, а така се изгражда и характерът. Затова съм забелязалa, че вегетарианците имат по-нежна структура. Децата на вегетарианците, които също са задължени да се хранят без месо, са бледи, тънки, болнави, без особено настроение. Хората, които хапват повече месо, са някак по-педантични, изискващи, дори агресивни. Хората, чиито живот е отдаден на сладкото, пък са много емоционални. Най-вече в крайностите – или много нерешителни, депресирани, меланхолични, с внезапни изблици на еуфория, или безкрайно засмени и вечно нахилени. Аз пък съм човек на млечните продукти. Може би на това се дължи мекостта на характера ми – тиха, толерантна, добричка. Хапвам си и мляко, кисело предимно, и сирене, и любимия ми кашкавал… и така. А сега като откривам вкуса на марката с латинското, италианското, както искате го наречете, име Lacrima, вярвайте ми, като го похапвам върху пица, вътрешно се чувствам някак по изискана, някак по-така… нали разбирате… хапвам си финес и апетит.
Разни хора – разни идеали. А аз пък мисля – разни хора, разни вкусове.
