технологии

Капанът на лесния живот

150 150 SveRaz

В чата на една голяма платформа за доставка попаднах на яростна потребителка. „Върнете ми парите, не разпозна системата лицето ми, чаках половин час пред камерата!“ – изсипа тя. Тогава разбрах, че сме станали доброволни жертви на илюзията за ефективност. Живеем в епохата на софтуерната измама, където всичко е проектирано „без усилие“, но никой не говори за реалната цена. И тази цена е проста – губим връзката с действителността.

Големите технологични корпорации ни продават една и съща лъжа: че прогресът означава изчезване на трудностите. Те изграждат затворени екосистеми, където не е нужно да разбираш как работи нещо, нито да четеш инструкции, нито да мислиш самостоятелно. Всичко е автоматизирано, оптимизирано и… стерилно. Но в тази стерилност липсва същината. Когато премахнеш всяко усилие, не ставаш по-свободен, а по-лесно контролируем. Софтуерът те държи за ръка, докато забравиш да ходиш сам.

Забелязах това ясно при един занаятчия, който се бори с платформи за доставки. Той познава продукта си до последния детайл, разбира как материалът реагира на влага, знае колко сила е нужна за всяка стъпка. Неговата работа изисква внимание и познание. От другата страна стои гигантът, който предлага „удобство“ – интерфейс, прикриващ пълна некомпетентност. Когато всичко е само едно кликване, губиш връзката с предмета. Ставаш просто клиент, а не майстор на умението.

Истинското удовлетворение идва от преодоляването на трудността – било то разчитане на схема или изтощение след дълъг труд. Усилието е единствената гаранция, че резултатът е твой, а не просто прехвърлен през облака. Софтуерната инвазия в ежедневието ни ни прави лекомислени, защото ни освобождава от нуждата да разбираме процеса.

Следващият път, когато някой ти обещае „революционно решение за пълна автоматизация“, провери дали това решение не изисква да се откажеш от последното си умение – да разбираш света.

Да прочета книгата или да гледам филма ?

150 150 SveRaz

Мнението ми е, че много от хората предпочитат да добият представа визуално, от големия екран с напредналите кино технологии, отколкото да прочетат малката книжка със захабени странички. И двата варианта имат своите добри и не чак толкова добри страни. Да го прочета на книга, може би е по-добрия вариант, от гледна точка на това, че задействаме фантазията си, осмисляме отделни ситуации и образи, представяме си ги докато четем, размишляваме и филма се „разиграва” в главите ни, също така, това е начин да обогатим речника си, което е винаги от полза за всеки от нас, но от друга страна е малко неудачно да те поканят приятели на кино, а ти да им отговориш – „Не благодаря, мисля да прочета книгата”. Другия вариант е да излгледам желания от мен филм, като се има в предвит големия напредък на кино технологиите, и огромния интерес на киноманите, което означава, че има защо да отидем на кино. Единствения недостатък е в това, че гледайки определен филм, е невъзможно да добиеш представа, каквато добиваш когато прочетеш книгата. Това ограничение не е приятно и поради тази причина все още съществиват почитателите на хартиения носител. Хора от всички възрастови групи имат интерес към режисираното изложение на голям екран. Да прочета книгата или да гледам филма – правете това което ви харесва, важното е да се забавлявате.