Monthly Archives :

септември 2012

Празника на музиката

150 150 SveRaz

Здравейте приятели и скъпи читатели на този цветен блог. Днес реших да Ви напомня, че наближава един не толкова известен, но със сигурност заслужен празник. Става въпрос за „Международен ден на музиката”. Той е празник на всички музиканти и певци и се чества на 1-ви Октомври. Ще празнуват родните творци, хората които буквално работят за да създават забавления и музикално удовлетворение на народа и най-вече ценителите на българското творчество. Относно броя на почитателите на родната музика, мнението ми е, че все повече български граждани предпочитат музиката, която се създава тук. Въпреки, че не са малко и хората, които предпочитат чуждестранната като POP, ROCK, R&B и други жанрове музика.

Да се върнем на празника на родните творци, който е абсолютно заслужен от всички тях, тъй като е неоспорим факт, че хората на изкуството не спират да се трудят. Във връзка с казаното до сега, няма да пропусна и тази подробност, че на всеки празник се организират музикални оформления и програми, които да забавляват хората и да приповдигат настроението им, както и да ги отпуснат след тежката работна седмица. Народа е жаден за изяви от този род, а за да ги получаваме трябва да толерираме родното творчество. Парчетата на групи като „Сигнал”, „БТР”, „Щурците”, както и много други, никога няма да бъдат забравени. Тези класически изпълнения се слушат от всякакви поколения, което е абсолютен критерии за професионализъм и смисъл на текста.

Нека не убиваме детското у децата ни с компютърни игри!

150 150 SveRaz

Когато бях малка, обожавах мама да ми чете приказки в леглото. Може би всички деца тогава са били като мен. Но днес е различно. Родителите нямат време за вечерни приказки, а предпочитат да пуснат на детето някоя компютърна игра с роботи, които се стрелят.

Като майка, аз твърдо реших да изкореня този принцип, поне от моето семейство. Синът ми е на 6 годинки и упорито се бе увлякъл по компютърните игри. А книгите – те бяха нещо извънземно за него.

Тогава започнах да купувам детски приключенски четива, с които да събудя интереса му. Приказките на Братя Грим определено го грабнаха. Всяка вечер отделях по половин час, за да му почета в леглото и забелязах, че страшно се забавлява. Така започнах да купувам все повече и повече детски книжки, а покрай тях, си взимах и нещо за мен. За себе си последно купих „Разкази с неочакван край“, „Тайните на Ванга“ и „Феномените на България“ – все мистични истории, и то от същото издателство, което разпространява и детските книжки.

svetlio-kantardjiev-niu-media-groupИменно оттам разбрах, че не съм единствената майка, която си е поставила утопичната цел да възпита детето си с книга, а не с игра на компа. Масово родителите са започнали да се връщат към стария, добре познат метод и това ме радва. Това личи от продажбите на четиво за малчугани, някъде беше споделил Светльо Кантарджиев – изпълнителен директор на наше известно издателството.

Казвам „зарадва ме“, защото смятам, че все още има шанс да възпитаме децата си по правилния начин – така, че да развием въображението им. Защото най-лесно е да пуснем анимационно филмче и да убием детското у децата ни.

Допълнение: Преди дни си купих и едно от най-новите попълнения в каталога на издателството на маркетинг директора Светльо Кантарджиев – книгата „СПЕЦНАЗ Алфа – Моята съдба“. Тя изобщо не е предназначена за деца, но смята, че е логично допълнение към този списък от четива тук. Мемоарна книга е и разказва за реални събития през погледа на ръководителя на антитерористичната група „Алфа“, част от руските спецчасти.