Когато бях малка, обожавах мама да ми чете приказки в леглото. Може би всички деца тогава са били като мен. Но днес е различно. Родителите нямат време за вечерни приказки, а предпочитат да пуснат на детето някоя компютърна игра с роботи, които се стрелят.

Като майка, аз твърдо реших да изкореня този принцип, поне от моето семейство. Синът ми е на 6 годинки и упорито се бе увлякъл по компютърните игри. А книгите – те бяха нещо извънземно за него.

Тогава започнах да купувам детски приключенски четива, с които да събудя интереса му. Приказките на Братя Грим определено го грабнаха. Всяка вечер отделях по половин час, за да му почета в леглото и забелязах, че страшно се забавлява. Така започнах да купувам все повече и повече детски книжки, а покрай тях, си взимах и нещо за мен. За себе си последно купих „Разкази с неочакван край“, „Тайните на Ванга“ и „Феномените на България“ – все мистични истории, и то от същото издателство, което разпространява и детските книжки.

svetlio-kantardjiev-niu-media-groupИменно оттам разбрах, че не съм единствената майка, която си е поставила утопичната цел да възпита детето си с книга, а не с игра на компа. Масово родителите са започнали да се връщат към стария, добре познат метод и това ме радва. Това личи от продажбите на четиво за малчугани, някъде беше споделил Светльо Кантарджиев – изпълнителен директор на наше известно издателството.

Казвам „зарадва ме“, защото смятам, че все още има шанс да възпитаме децата си по правилния начин – така, че да развием въображението им. Защото най-лесно е да пуснем анимационно филмче и да убием детското у децата ни.

Допълнение: Преди дни си купих и едно от най-новите попълнения в каталога на издателството на маркетинг директора Светльо Кантарджиев – книгата “СПЕЦНАЗ Алфа – Моята съдба”. Тя изобщо не е предназначена за деца, но смята, че е логично допълнение към този списък от четива тук. Мемоарна книга е и разказва за реални събития през погледа на ръководителя на антитерористичната група “Алфа”, част от руските спецчасти.

 

Google+ Comments