Monthly Archives :

април 2017

Различните пържени картофи са на Вивекта
150 150 SveRaz

Обожавам да ям пържени картофки! Мисля, че няма човек на тази земя, който да не ги обича, а ако все пак го твърди, значи не е ял от тези на McCain. Внасят се в България от фирмата на Васил Лазаров, Вивекта и са направо чудни. Да си оближеш пръстите от първото до последното картофче.

До сега съм купувала бланширани картофи от различни фирми. Всеки път, когато застана пред фризерите в супермаркета, се чудя кои да избера. Тези ли, онези ли? Пробвала съм почти всички видове, които се продават в магазините на радиус километър от дома ми. До скоро нямах фаворит, докато не си взех от тези на McCain.

Ето какво се случи…

По стечение на обстоятелствата се оказа, че една вечер ще остана съвсем сама у дома (да не повярваш!). Така че се настроих за приятна почивка в компанията на удобния ми диван, някой романтичен филм и препълнена чиния с пържени картофи. Както вече се досещате картофките бяха бланширани от McCain. Изпържих ги в дълбока тенджера, защото нямам фритюрник, но пак станаха много добре. Докато се пържеха, реших да проверя какво пише за тях в интернет. В последно време съм развила навика да проверявам какви ли не неща онлайн. Ето какво разбрах: McCain се внасят у нас от фирма Вивекта. Всъщност тази компания се оказа доставчик на голям брой продукти, които използвам в кухнята си – замразени зеленчуци, риба, месо, зехтин и др. Сигурно съм купувала още техни продукти без да го знам.

Както и да е. Изпържих си картофките, поръсих ги обилно с настъргано сирене и се настаних на дивана. Избрах да гледам филма „Любов под звездите“. Приятелка от работа ми го похвали, след като го гледала преди време по HBO. Свалих си го и аз, свързах компютъра към телевизора, за да гледам на голям екран и се облегнах удобно назад.

Добре, че си изядох картофките набързо. Иначе имаше шанс към края да ги подсоля със сълзи. Разчувствах се и не сдържах емоцията вътре в себе си.

Ако ви се гледа нещо романтично и затрогващо, пуснете си „Любов под звездите“. Само предупреждавам, че е малко по-женски, отколкото би допаднало на половинката ви.

  • SveRaz
  • 0

Възпитаването на децата – terra incognita
150 150 SveRaz

Със сигурност няма универсален метод, по който да възпитаваме децата си. И това е така поради разнообразието от човешки характери. Все още се спори по темата дали децата се раждат с характер или го изграждат през годините. Аз не съм капацитет в тази област, но наблюденията ми върху децата на моите приятели и роднини ми подсказва, че най-вероятно те си имат един генетично заложен характер, който с годините и полученото възпитание, развиват и утвърждават. За това е много важно родителите да умеят да наблюдават децата си и да подхождат по различен начин спрямо тях.

През последните години се зароди твърдението, че на децата трябва да бъде дадена свобода, за да могат да се развиват и много по-бързо да намерят това, което ги прави щатливи. Склонна съм да се съглася с тази теория, но само наполовина. Според мен е много важно в ранните години на съзряване на детето да се опражнява контол и дисциплина. Само така то ще може да разбере кое е правилно и кое грешно и ще се развие ценностна система у него. Разбира се, всяка една забрана трябва да бъде разбираемо обяснена и то по логичен и адекватен начин. Причини от сорта на „Защото така“, със сигурност не бива да бъдат изтъквания, поради простата причина, че това не е причина. По този начин само можете да си навлечете инат и правене „на пук“, защото не сте обосновали желанието си.

Когато детето е вече в тийнейджърската си възраст, е много важно този стриктен контрол да бъде отхлабен. Вашето полу-пораснало дете трябва да знае, че му вярвате. Че е свободно да избира приятелите си, интересите си, дрехите си, книгите, въобще всичко, свързано с неговата нидивидуалност и себеоткриване. В тези години вашето дете трябва да бъде свободно да изпробва от всичко, което иска – да рисува, да пее, да тренира различни спортове и т.н. А вашата задача е без да налагате мнението си да му показвате грешките и недостатъците, за да може да се усъвършенства.

Със сигурност теорията е много по-лесна от практиката. Но каквото и да става не забравйте, че децата са манипулатори. Те умеят така да ви омагьосат, че да постигнат винаги това, което искат. А прекалената свобода от ранна детска възраст води до ужасяваща липса на възпитание и разглезеност. Прекаленият контрол в тийнеджърските години от своя страна, води до агресия, отдръпване и правене „на пук“.  Най-важното е да наблюдавате детето си и да общувате активно с него. Така винаги ще знаете как да постъпите.

 

  • SveRaz
  • 0

Колекционерството – хубаво или лошо?
150 150 SveRaz

Когато бях малка обичах да колекционирам почти всичко. Страстта ми започна с марки, покрай колекцията на баща ми, която беше събирал с години. Повечето от неговите марки представляваха снимки или репродукции на картини на известни художници и аз ги разглеждах и изучавах с часове. С течение на времето и аз започнах да събирам пощенски марки, които майка ми, поради естеството на работа си, ми носеше все още залепени на пикове от писма. Цялата процедура за отделянето на марките от пликовете беше дълга. Първо ги потапяхме във вода, отделяхме самата марка от хартията, почиствахме до колкото е възможно лепилото от гърба ? и я оставяхме да изсъхне на плочките в банята. Когато това ставаше, притискахме марките с някоя дебела книга, за да се изправят и чак тогава ги нареждахме „по серии“ в собственоръчно направен от баща ми класьор.

Това хоби отнемаше много от времето ми, но пък и ми доставяше удоволствие. Харесвах цветовете на малките късчета хартия. Разучавах печата върху тях и си представях пътя, който са изминали. След време започнах да събирам и екзотични монети – от  Нигерия, Испания, Турция, Гърция… За мен като дете това беше единственият реален досег до тези държави. Оглеждах монетите с интерес – изписаните върху тях думи и цифри. Особено внимание обръщах на годината на емисията им. Колкото по-далечна беше тя, толкова повече се радвах. В главата ми се преплитаха образи на хора, които са използвали тези монети.

Отделях специално внимание и на тях – оформях им калъпи и ги поставях в тях като на аукцион. Гордеех се с колекцията си и я показвах на всеки, който проявеше поне малко интерес. Разказвах им от къде са монетите ми и как съм се сдобила с тях. С течение на времето всички мои роднини и приятели започнаха да ми носят монети от местата, които са посетили.

Аз пораснах и това хоби вече отдавна остана в миналото. Вече не се впечатлявам толкова от монетите, защото те не са единственото нещо, което ме докосва до държавите, от които са. Марките продължавам да разглеждам с особен интерес, но няма да тръгна да отделям толкова време за тях колкото преди.

Скоро споделих тази моя детска страст с една колежка. Тя има вече доста голямо дете и загрижено започна да ме разпитва за времето, което съм отделяла на това хоби и степента на пристрастеност. Според нейната теория ангажирането с подобен тип колекционерство е твърде обвързващо с някакви предмети. Тя се опитвала да възпита сина си, че предметите нямат значение и не трябва да им се отделя такова голямо внимание, каквото се прави напоследък в света ни.

Страхотна гледна точка и начин на възпитание, но аз не съжалявам за моята отдаденост към хобито ми. Никога не съм се чувствала пленена от него, а то по всякакъв начин ми доставяше удоволствие. Ето защо си мисля, че е хубаво да възпитаваме децата си в липса на меркантилност, но ако им забраняваме неща, които ще са им интересни и ще им доставят удоволствие… не е ли малко прекалено?

Вие как мислите?

  • SveRaz
  • 0

Когато „различен“ не означава „опасен“
150 150 SveRaz

Свикнали сме да подхождаме към различните от нас с предубеждение. Налагаме някакви странни стереотипи, отклонението от които често ни плаши. Всъщност точно това е причината за негативното отношение на повечето хора към различните от тях – страхът. Той е ирационален, абсурден и смешен на моменти. Но и не можем да съдим хората за техните лични страхове. Понякога обаче е хубаво да ги преглътнем и да не натоварваме околните с тях. Защото никой не е виновен за това как се чувстваме ние или още по-малко да се съобразяват с това.

Страхът обаче продължава да вилнее. Това е една от основните причини за негативното отношение към бежанската вълна в нейното начало. Навлизането на огромни маси от хора, с различна култура, ценности и религия. Заплахата за работните места и въобще за рутинния и установен начин на живот. Никой не иска да променя навиците си или да се съобразява с някой друг „пришълец“ в неговите очи.

Страхът е и причината за излизането на Великобритания от Европейския съюз. Той седи и в основата на избора на Доналд Тръмп за президент на САЩ. Страхът е бил основната причина да възстават хората срещу техническия прогрес или всяка човешка еволюция.

Неслучайно религиите оказват толкова силно и дълбоко влияние върху човечеството през годините. Те са обяснявали неизвестното и са контролирали масите, държейки ги в страх от Бога, от неговия гняв и най-вече от неизвестното.

Но замисляли ли сте се, че различието всъщност е красота и пъстрота на света в който живеем? Това е неговото богатство и уникалност. Щеше да е толкова скучно ако имаше само една човешка раса, една порода кучета, един цвят на очите, косата, кожата.

Това на което трябва да се научим е да се радваме на разнообразието на света…

 

  • SveRaz
  • 0