Monthly Archives :

май 2020

Нравственият кодекс на християнството в творчеството на Васил Лазаров
1600 1067 SveRaz

Може ли в днешно време християнството да намери отзвук в творчеството? Лесно ли се създава творба на писменото слово, пропита с християнски мотиви и заредена с нравствения кодекс на религията?

Доскоро не се бях замисляла над тези въпроси, докато не попаднах на творчеството на Васил Лазаров. Признавам, че не бях чувала за него, но при едно посещение в книжарницата открих книгите му в раздела за християнска литература. Любопитството ме подтикна да се запозная по-отблизо с автора Васил Лазаров и неговите творби, и не останах разочарована.

От информацията, която открих за Васил Лазаров, разбрах, че е родом от Самоков, където основава Сдружение на писателите и заема председателския пост. Автор е на няколко романа, стихосбирки и сборник с есета. В творбите си Лазаров използва похвати, заимствани от доказани имена в световната литература като Балзак, Юго и Достоевски. Това обаче, което отличава Лазаров от мнозинството съвременни писатели, са християнските мотиви, които преплита в творчеството си. Като писател-хуманист, той често загатва за съдбата или характера на героите си чрез християнска символика.

Че темата за религията и творчеството не е чужда на Васил, личи и от специализирания сборник със статии, който издава през 2012 година. Книгата носи заглавието „Християнство и поезия“ и включва изследвания на автора с предмет добродетели и християнски мотиви в творчеството на Вазов, Славейков, Ботев, Дебелянов, Пушкин, Лилиев, Багряна и други знатни имена в литературните кръгове.

Според самия Васил Лазаров този сборник с есета извежда на бял свят неразбраната и може би умишлено игнорирана тематика за християнството и влиянието на нравствения му кодекс в литературата. Тази тема е била табу по времето на тоталитарния режим, тъй като тогава са поставяни на пиедестал героизма, революционното и бунтовното. Авторът дава пример с влиянието на руската литература чрез творбите на Писарев и Чернишевски, докато религиозната мисъл в произведенията на Несмелов или Бухарев е била напълно забравена или потулена.

Тук вече мога да изразя и собственото си мнение и да си отговоря на въпросите, с които започнах този текст. Да, християнството може и трябва да намира отзвук в литературата. Вярвам, че всяко писмено слово оставя трайна следа у четящия и нравственият кодекс на религията може да промени светогледа ни, да ни направи по-добри, по-мъдри и по-човечни един към друг. Защото ако се поучим от грешките на героите или вземем пример от хуманизма на автора, то пред нас ще се разкрие светлото бъдеще на един по-добър свят.

  • SveRaz
  • 0

Социалната изолация
1600 943 SveRaz

Обявяването на извънредно положение предизвика в мен паника относно здравето на мен и моите близки. Определено въведох доста промени в начина си на живот и не, нямам предвид само в миенето на ръцете по сто пъти на ден, а за по-значими неща.

Първоначално ми бе трудно да привикна с работата от вкъщи. Следвах всички съвети относно обособяване на работно пространство, но не ми се получи особено. Може би като повечето вършех задачките си легнала на леглото или на давана и само в крайни случай заставах нормално на масата, служеща за бюро. Ограничих контактите си „на живо“ и спазвах напълно социалната изолация.

След като преминах този „трап“, свикнах напълно с целодневния живот у дома. И именно това привикване ми даде нови алтернативи и разкри нови възможност пред мен. Оказа се, че на месец губя около 22 часа в пътуване до работата ми. Сега имах допълнително време от почти един ден, с който можех да правя каквото си искам.

Когато имаш прекалена свобода, се чудиш какво точно да правиш със себе си и с живота си. Е, аз реших да използвам своето време за подобряване на хранителния ми режим, тренировки и четене на книги. Тъй като обаче това са дейности, които правя през останалите ми свободни часове, ми се отвари още една ниша, която трябва да запълня с дейности.

Втората стъпка бе да подобря кулинарните си умения и да изпробвам приготвянето на различни деликатеси. Заниманието ми отне прилично време, но все пак разполагах с още, което да оползотворя. Нарочно не си пусках филми или сериали – исках разнообразие. Затова през останалите часове мислих. Да, просто мислих – за себе си, за живота, за останалите, за Бог. Осъзнах, че всеки има уникалност в себе си и е съвършен по своему. Опитах се да разтълкувам какво означава толерантността и как да я прилагам. Всъщност е много просто – не съдиш останалите, а се опитваш да установиш първоизточника, провокирал конкретното поведение.

Честно да ви кажа, не ми се връщаше обратно на работа, защото имаше още толкова теми, по които да помисля, но явно е дошло времето да приложа наученото. Ще проверя дали ще мога да внедря новите си навици в старото си ежедневие. А вие как се променихте по време на изолацията?

  • SveRaz
  • 0