В последно време спряхме да слушаме постоянно за проблема с бежанците, сякаш той магически се е изпарил. Всеки, който поне веднъж е излизал извън пределите на страната, ще му стане ясно, че този проблем не се е изпарил, а точно обратното – проблема си е тук, по улиците, до големите магазини, около цялата гара в градовете. Всичко прилича на палатков лагер, а усещането е повече от притеснително, още повече като забележите и местните полицаи, които държат автоматите си в бойна готовност.

Странно е обаче как медиите избират как да натрапят дадена информация и как в същото време да направят така, че хората да забравят за съществуването на даден проблем. Особено ние, българите, които нямаме чак такъв пряк допир до бежанската криза. Може би само по определени региони като Харманли и София, където малко повече си личи. Но в същото време в големите европейски столици проблема с неспирните потоци от бежанци, не спира. Завладели улиците, тези хора, избягали от смъртоносна заплаха живеят като скитници и просяци.

Започнах да се замислям сериозно за проблема. Наистина ли е толкова невъзможно да се осигури място, където да се подслонят тези хора. И отговорът е – “да”. На практика трябва да се вложат милиони евро за изграждане на центрове за настаняване, а също така да се инвестират също толкова много пари за ежемесечната им издръжка. Разбирам, че тези хора бягат от война, но на практика никое общество не е длъжно да им осигурява подслон и препитание. Те, като образовани и способни хора, би трябвало да съумеят да се впишат в средата, в която търсят убежище и да започнат самостоятелно да изкарват прехраната си, без да разчитат на благотворителност.

Но тук говорим за различни групи бежанци. Първата вълна беше именно от такива хора – с образование, които наистина могат да се пишат в обществата. Следващите бежански вълни вече бяха напълнени с хора, които няма образование, предимно мъже, които по един или друг начин не разбират обществата в които търсят спасение… от нещо имагинерно за нас.

То тогава въпросът е – Наистина ли трябва да сме толкова толерантни към тези хора, които дори няма да бъдат пълноценни граждани на държавите, в които ще отидат и само ще точат социалните системи, а ние ще трябва да търпим тяхното нахалство да налагат собствените си културни различия и дори да заплашват със саморазправа?

Google+ Comments