Докато растях в квартала, където живеех с родителите си общувах предимно с приятелчетата си, които съм израснала. До ден днешен продължавам да поддържам периодичен контакт с тези хора и искрено се радвам да се вия с тях, въпреки че не бих ги избрала за постоянната си група от хора, с които да общувам ежедневно.

 

Та докато растях и влизах в тийнейджърските си години общувах с тези, с които родителите ми по стечение на обстоятелствата са ме сближили. Но колкото по-голяма ставах, толкова повече разбирах, че се различавам значително с тези хора. Не се чувствах много на място, когато трябваше да да излизам с тях и хората, с които те искаха да общуват. Постепенно започнах да избирам по-внимателно хората, с които да комуникирам. По интелект, интереси и виждане за света. Пораснах в няколко напълно различни свята един от друг – от една страна бяха тези хора, с които бях израснала и имах силна емоционална привързаност към тях, от друга страна бяха хората, с които наистина исках да общувам. Те ме провокираха интелектуално, разговорите с тях бяха интересни и обогатяващи и това ме караше да се чувствам добре. От трета страна беше семейството ми, което ми даваше опора и възпитанието, което е преценило. И така тези три свята докато съзрявах трудно се съвместяваха. Едните ми приятели не харесваха другите и обратното. Не можех да ги събера на едно място, въпреки, че ми се е случвало. Докато растях бавно, но сигурно започнах да се отделям от тези хора, с които бях споделила целия си живот. Трудно и емоционално, но пък се случи бавно и постепенно. Трябваше да го направя, защото наистина не се чувствах себе си в, а това беше по-опустошително за мен, отколкото това да продължавам да поддържам толкова постоянен контакт с тези хора.

Започнах много внимателно да избирам хората, с които да общувам. И това наистина ми помогна да изградя себе си. Защото през всичките тези години разбрах кое наистина ми харесва и кое не. На какво държа и на какво не. Ценностите ми, силно заложени от родителите ми, благодарение на тяхното възпитание, останаха непоклатими. А на базата на тази ценностна система избирах и хората, с които да общувам. Такива, които няма да ме карат да се чувствам неудобно от различните си интереси, страсти и лудости. Които ще ги намират за очарователни и интересни и ще искат да ги провокират все повече и повече в мен.

Такива хора, които непрекъснато те провокират интелектуално – да се запознаеш с тази тема, от която нямаш никакво понятие, но е огромна страст на човека срещу теб, което те кара да се позаинтересуваш и да научиш много повече неща. Такива хора, които те обогатяват.

Ето защо съм много сигурна, че средата в която сме е изключително важна. Но също така смятам, че човек трябва да премине през различни познанства и компании, за да разбере най-добре себе си, останалите хора и това какво иска от себе си и останалите.

Google+ Comments