Хората сме социални същества. Влияем се от мнението на другите и това е напълно нормално и в реда на нещата. Би било противоестествено, ако не се интересувахме поне частично какво останалите хора мислят, какво говорят и дори какво премълчават за нас. Разбира се, че ни засяга и именно заради това реших да зачекна тази тема днес.

Има моменти, в които чисто и просто не бива да се оставяме да ни ръководи мнението на другите. В крайна сметка всеки от нас си има глава на раменете и по време на собственото си израстване трябва да се научи как да я използва. Можем да се консултираме, да искаме съвети и т.н., но не и да правим всичко и винаги така, както ни казват. В крайна сметка животът си е наш, не е нито на родителите ни, нито на приятелите ни, нито на някой друг. Моето правило е следното: прави, каквото смяташ за редно, разсъждавай върху постъпките си, не съжалявай за тях и акlostintranslationо ти се чувстваш по-добре по един начин или друг, не се притеснявай да се самоизразиш. Не се ограничавай само защото еди-кой-си ще каже еди-какво-си. Хубаво е, когато всички ние сме различни, защото именно така внасяме разнообразие в света.

Освен това, ако правилно си спомням, а аз съм сигурна, че не греша, древната мисъл гласи следното: по-добре да си на хората в устата, отколкото на хората в краката. Винаги е за предпочитане някой, някъде, нещо да говори за теб, отколкото никой да не знае кой си. Ако си различен, непременно ще бъдеш одумван, което не приемам за притеснително или проблемно. Няма човек на този свят, който никога да не е насочвал чуждото внимание към себе си и да не е бил обсъждан от другите. Заложено ни е като чисто човешка черта. Говорим за другите, но знаем, че се говори и за нас. Четем светски новини, жълти вестници и търсим интересни клюки, но се надяваме ние да не попаднем сред тях. Различното винаги ще ни е интересно и ще ни блазни. Най-важното, което трябва да запомним, е, че мнението на другите не бива да определя нашето собствено.

Аз съм си аз, ти си ти. Той си е той, а те са те. Нека говорят, защото всичко казано рано или късно се забравя, но споменът за това кой си, какво си правил и какво си постигнал – остава.

Google+ Comments