хомосексуалност

Свободата да бъдем различни
150 150 SveRaz

Обществата винаги са налагали определен модел на поведение. Отклонението от тези норми, често предизвикват негативни реакции. И това може лесно да бъде обяснено с естествената човешка природа да отхвърля всичко различно от познатото му. Не, защото то е „грешно“, а защото то е непознато. Това предизвиква страх, а страхът агресия. Агресията, предизвиква страх от отсрещната срана да проявява свободно своята различност… и така дълги години.

Но истината е, че хората не могат да избягат от истинската си същност и колкото и да се опитват да я скрият, тя рано или късно излиза на бял свят. Ето защо бавно, но сигурно започнаха промените в обществата. Първо жените изявиха своя глас и върнаха правото си да гласуват за избор на държавно и местно управление, да изказват свободно позицията си, без това да провокира смях. С течение на времето жените започват да упражняват платен труд, което в голяма степен ги прави самостоятелни.

Следват бавните бебешки стъпки на хомосексуалистите. Този казус продължава да провокира разгорещени дискусии, но въпреки това, световните общества стават все по-либерални и разбиращи от гледна точка на този „феномен“ хомосексуализъм. Смятан за болест и „лекуван“ по всякакви зловещи начини, включително и с шокова терапия, хомосексуализмът вече не се смята да заболяване. Въпреки, че не е добре прието от един голям процент от хората, той все пак може да бъде „практикуван“ легално, без да е необходимо хората да се крият или да бъдат преследвани от закона.

На дневен ред в последно време са хората, които са се родили от един пол, но се определят като противоположния, или просто такива, които имат необходимост да се обличат като жени. Травеститете и транссексуалните са новото „различно“, което плаши изключително много възрастното поколение. За тях това е странно психическо състояние, което би трябвало да се лекува. Не го разбират, не го харесват и както казах и в началото страхът от непознатото поражда агресия.

Само времето ще покаже до колко обществата ни ще пораснат и ще възприемат този тип различност и дали толерантността в един момент няма да придобие много изкривени размери.

  • SveRaz
  • 0

Различен или обикновен?
150 150 SveRaz

Времето, в което живеем сега е особено благоприятно за хората да проявяват своята индивидуалност и странности. Когато нашите родители са били млади, е било много по-трудно да бъдеш различен, пъстър, ярък и „артистичен“. И не говоря само за българските условия на социалистически тоталитаризъм, а за целия свят. По цялото земно кълбо, дори и в най-демократичните за онова време държави, хората, които са се различавали от общоприетите норми, са били гледани „с други очи“. Били са обсъждани, подхождано е към тях с недоверие и дори са били преследвани от закона.

Особено актуален пример е хомосексуалното общество. Дълги години тези хора са били принуждавани да се срамуват и крият от това, което са в действителност, което от своя страна е довело до огромно количество самоубийства и депресии.

В днешно време продължава да съществува едно особено мнение към хомосексуалистите, но в същото време и в голяма степен тези хора се възприемат по абсолютно нормален и обикновен начин. Което говори за едно чисто човешко израстване на обществото ни.

Следващият ми пример е свързан с една история, на която станах свидетелка. По улицата се разхождаха група пънкари с удивителни прически и цветове на косите си. Загледах ги, защото за мен бяха интересни и се възхитих  на времето и търпението, което са отделили да „зацементират“ косите си в тези неестествени пози. До мен едни от продавачките в близките магазинчета, излезли на по цигара, бурно изразиха възмущението си от вида да младежите. Дори част от тирадата, която избълваха съдържаше и голяма доза насилие, което родителите на тези деца е трябвало да прилагат, за да ги вкарат в „правия път“.

Винаги съм обичала да задавам два въпроса, свързани със стереотипите – Дефинирайте „нормално“? и Кой определя какво е нормално и какво не?

Отговорите винаги са били строго индивидуални, а на практика почти никой не може да ми отговори кой определя тези норми. Обществото? Религията? Ценностната система – тя е различна за всеки човек. Тогава защо трябва да налагаме нашите виждания за живота на останалите?

За мое най-голямо щастие света ни се развива все повече в приемането на цветните, различни, нестандартни хора. За съжаление страхът е много по-голям, когато става въпрос за бежанците, идващи със своята различна култура, вяра, ценности, бит.

Дали светът ще успее бързо да „порасне“ и да приеме и тези различни, ще разберем след време. А сега, за себе си можем единствено да следваме своето сърце и да не си позволяваме да живеем нечии чужд живот.

  • SveRaz
  • 0