интелигентност

Мерилин Монро: Интелект зад маската на секссимвол

927 1280 SveRaz

Разказват, че някога чаровната Мерилин Монро предложила на Алберт Айнщайн: „Ако двамата с теб имаме дете, то ще наследи моята красота и твоята интелигентност.“ Геният на физиката ѝ отвърнал със същата доза остроумие: „Лошото е, че може да наследи моята красота и твоята интелигентност.“ Иронията е, че по онова време никой още не знаел, че коефициентът на интелигентност на Монро е 165 – дори по-висок от този на самия Айнщайн. 

Трудно е да се вярва, че жената, известна като най-емблематичния секссимвол на ХХ век, е била гений по тестовете за интелигентност. Но такава е истината. Мерилин Монро, родена Норма Джийн Бейкър, започва да се снима като модел, после подписва договор с филмово студио и бързо се превръща в звезда – с руса коса, детски глас и секси излъчване. Тя далеч не е просто „тъпата блондинка“, чийто образ изгражда Холивуд и който самата тя дълбоко мрази. Тя не е нито глупава, нито повърхностна – просто Холивуд продава този образ, а тя го играе до съвършенство. Според Сара Чърчуел – професор и автор на книгата „Многото животи на Мерилин Монро“ – тя е изиграла ролята на наивната съблазнителка толкова добре, че всички са забравили, че това е просто роля. 

Всъщност Мерилин била запален читател. Притежавала е лична библиотека с над 4000 заглавия, включително класическа литература, философия и поезия. Четенето е било нейното бягство и нейният начин да храни не само ума си, но и сърцето си. Зад гланцираните снимки, зад русата коса и ярката усмивка се е крил човек, гладен за смисъл, за разбиране, за дълбочина. И това се усеща и в думите ѝ. 

„Несъвършенството е красота, лудостта е гениалност и е по-добре да бъдеш абсолютно нелеп, отколкото абсолютно скучен“, казва тя в един от най-известните си цитати. В тях личи ранимост, хумор, саморефлексия – и една поразителна зрялост, която често се пропуска в повърхностните биографии. 

Тя не се притеснява да говори за самотата си: „Кариерата е нещо прекрасно, но няма да те прегръща в студена нощ.“ Или за болката от подценяването: „Никой не ми е казвал, че съм хубава, когато бях дете. На всички деца трябва да се казва, че са красиви, дори и да не са.“ Всяка от тези фрази разкрива колко дълбоко е усещала света и колко трудно ѝ е било да бъде разбрана отвъд клишетата. 

Монро е била жена на контрасти – желана от всички, но неразбрана от повечето. Уязвима, но силна. Амбициозна, но самокритична. „Да бъдеш секссимвол е тежко бреме за носене, особено когато човек е уморен, наранен и объркан“, признава в един от най-човешките си моменти. Това не е изповед на разглезена звезда, а глас на уморена душа, търсеща покой и обич. 

Последната ѝ фотосесия – направена от Джордж Барис на плажа в Санта Моника, само три седмици преди смъртта ѝ – я показва в един по-естествен, почти освободен вид. Усмихната, уязвима, нежна. Това са снимки, които не продават секс, а показват жена, която е започнала да се приема и да се изправя срещу света такава, каквато е – без роля, без маска. 

Монро умира едва на 36. Смъртта е официално определена като „вероятно самоубийство“ от свръхдоза барбитурати (сънотворни). Няма бележка. Много въпроси остават без отговор. Но образът ѝ продължава да живее – не само като икона на красотата, но и като символ на това колко опасни могат да бъдат стереотипите. Нейният най-голям урок не е в начина, по който изглежда, а в начина, по който – въпреки всичко – е търсила смисъл и истина. 

„Всички трябва да започнем да живеем, преди да сме станали твърде стари.“ Това не е просто цитат. Това е предупреждение. И покана. 

Разликите в характера – предимство или недостатък?

150 150 SveRaz

Случвало ли ви се е да общувате с хора, които са коренно различни от вас? Като темперамент, интереси, култура, разбирания за света? И въпреки това  общуването с този човек ви доставя голямо удоволствие. Това, което ви свързва най-вероятно е сходната ценностна система, а всички останали разлики ви привличат до толкова, до колкото е много полезно да видите една коренно различна гледна точка от вашата, за определена ситуация.

Отрицателните страни на едно такова общуване могат да бъдат също толкова много, колкото и положителните. На първо място никога няма да можете да стигнете до консенсус по дадени въпроси. Точно поради причината, че имате различно светоусещане и начин, по който разбирате мястото си в света. От друга страна, както казах, това може да бъде от голяма полза.

От полза е, защото хората имаме способността да си мислим, че нашето виждане за света е най-правилно, но когато срещу нас застане човек с доказан пред нас интелект, който да защитава коренно различна позиция от наша и да успява да изкара достатъчно логични аргументи, които ще ни е трудно да оборим – безценно.

Защото това е толкова обогатяващо ако можете да съумеете да извлечете смисъла на думите и преглътнете арогантността си за това, че не се съгласяват с вашето становище. Защото разнообразието между хората е всъщност най-интересна. Замислете се колко би било скучно ако всички са еднакви, разбират света по един и същи начин. Тогава нямаше да има смисъл от разговори, защото всички ще са съгласни с всичко, което казва другия. Няма да можем да развиваме интелекта си, защото няма да има какво да ни провокира, за да го направим…

Ето защо разнообразието в характерите и интелекта е повече от наложителна и особено полезна за човечеството!

Признак за интелигентност ли е да не гледаме телевизия?

150 150 SveRaz

През последните години се наблюдава една много особена тенденция, която започва да придобива доста комерсиални измерения. Все повече хора, предимно от младото население, доста самоуверено и с гордост заявяват, че не гледат телевизия. Това е такова уникално постижение за тях, че започва да се приема почти като белег за „нечовешка“ интелигентност. Тезата, която защитават тези представители на пробудили се от телевизионната хипноза новатори е, че телевизията те задължава да седиш в точно определен момент пред приемника си и да си задължен да прекъсваш това, което гледаш за рекламни блокове. Освен това дори новинарските емисии не представляват интерес за тази група хора. Според тях новинарските емисии единствено преувеличават различни събития, за да го превърнат в сензация, да си осигурят повече рейтинг, с което всяват паника и смут в населението. Освен това по телевизията показвали само глупости като биг брадър, Съдби на кръстопът и „София, ден и нощ“, та за какво трябвало да седят и да ги гледат?

Ако се вгледаме малко по-дълбоко, ще осъзнаем, че това твърдение е единствено и само поза. На практика в съвремието ни, когато всичко е толкова динамично, хората са изместили един информационен източник с друг. И обсесията от другия не е никак по-малка, или по-високо интелигента. На практика всичко, което се излъчва по телевизията се предлага и онлайн. Всяка една новина, репортаж и клипче, обикаля пространството и достига до хиляди потребители на социалните мрежи. Информацията е много, визуалната наситеност – натрапчива… дори понякога нецензурирана. Същите тези хора, които твърдят, че не гледат телевизия и новини, се съсредоточават да четат и споделят възможно най-измислените и налудничево-конспиративни статии и видеа, които могат да намерят в онлайн пространството.

Същите тези риалити предавания, които биват заклеймявани от новата интелигенция, биват непрекъснато споделяни в социалните мрежи, уж да се осмеят участниците в предаването. Но на практика правят абсолютно същото, което са искали продуцентите му – рейтинг, гледания, споделяния, интеракции. Дали са с положителен или отрицателен знак, не е от голямо значение в повечето случаи. Важното е да ги има.

Новините са същите, със същата драматична сила, но са по-бързооборотни, вирусни, натрапчиви. Някой би казал, че дори и в Интернет не следи подобен тип страници, но това важи с пълна сила и за старомодната телевизия – сам избираш кой канал да включиш. Дали това да бъде новинарски, с риалити програми или научно-популярни филми.