живот

Да поддържаме активен начин на живот максимално дълго
853 1280 SveRaz

Поддържането на активен начин на живот през целия си живот може да има много положителни ефекти върху здравето и качеството на живот. Ето някои съвети, които могат да ви помогнат да останете активни максимално дълго:

Физическа активност: Редовната физическа активност е ключов елемент за поддържане на здрав начин на живот. Препоръчва се да практикувате поне 150 минути умерена интензивност физическа активност седмично, като например ходене, плуване или каране на велосипед.

Здравословно хранене: Правилното хранене играе съществена роля в поддържането на добро здраве. Опитайте се да консумирате балансирана диета, богата на плодове, зеленчуци, цели зърнени храни и ниско наситени мазнини.

Отказ от тютюнопушене и ограничаване на алкохола: Пушенето и консумацията на алкохол могат да имат негативни въздействия върху здравето. Ако вече пушите, разгледайте възможности за спиране. Ограничете консумацията на алкохол или я избягвайте напълно.

Редовни медицински прегледи: Посещаването на лекар за редовни медицински прегледи може да помогне за ранното откриване на потенциални здравни проблеми и тяхното лечение.

Управление на стреса: Стресът може да оказва негативно въздействие върху здравето. Намерете методи за управление на стреса, като медитация, йога или релаксация.

Умствена активност: Поддържайте умствена активност, като решавате кръстословици, четете книги, учите нови неща или играете настолни игри. Това може да помогне за поддържане на мозъчната ви активност.

Социални връзки: Поддържайте активни социални връзки с приятели и семейство. Социалната подкрепа е важна за психичното здраве.

Сън: Здравият сън е от съществено значение. Опитайте се да спите достатъчно часове всеки ден.

Хобита и увлечения: Развивайте хобитата си. Това може да ви помогне да се чувствате по-мотивирани и щастливи.

Поддържането на активен начин на живот включва комплекс от физически, ментални и социални аспекти. Ежедневният набор от здравословни навици може да ви помогне да се радвате на пълноценен и активен начин на живот през целия си живот.

  • SveRaz
  • 0

Социалната изолация
1600 943 SveRaz

Обявяването на извънредно положение предизвика в мен паника относно здравето на мен и моите близки. Определено въведох доста промени в начина си на живот и не, нямам предвид само в миенето на ръцете по сто пъти на ден, а за по-значими неща.

Първоначално ми бе трудно да привикна с работата от вкъщи. Следвах всички съвети относно обособяване на работно пространство, но не ми се получи особено. Може би като повечето вършех задачките си легнала на леглото или на давана и само в крайни случай заставах нормално на масата, служеща за бюро. Ограничих контактите си „на живо“ и спазвах напълно социалната изолация.

След като преминах този „трап“, свикнах напълно с целодневния живот у дома. И именно това привикване ми даде нови алтернативи и разкри нови възможност пред мен. Оказа се, че на месец губя около 22 часа в пътуване до работата ми. Сега имах допълнително време от почти един ден, с който можех да правя каквото си искам.

Когато имаш прекалена свобода, се чудиш какво точно да правиш със себе си и с живота си. Е, аз реших да използвам своето време за подобряване на хранителния ми режим, тренировки и четене на книги. Тъй като обаче това са дейности, които правя през останалите ми свободни часове, ми се отвари още една ниша, която трябва да запълня с дейности.

Втората стъпка бе да подобря кулинарните си умения и да изпробвам приготвянето на различни деликатеси. Заниманието ми отне прилично време, но все пак разполагах с още, което да оползотворя. Нарочно не си пусках филми или сериали – исках разнообразие. Затова през останалите часове мислих. Да, просто мислих – за себе си, за живота, за останалите, за Бог. Осъзнах, че всеки има уникалност в себе си и е съвършен по своему. Опитах се да разтълкувам какво означава толерантността и как да я прилагам. Всъщност е много просто – не съдиш останалите, а се опитваш да установиш първоизточника, провокирал конкретното поведение.

Честно да ви кажа, не ми се връщаше обратно на работа, защото имаше още толкова теми, по които да помисля, но явно е дошло времето да приложа наученото. Ще проверя дали ще мога да внедря новите си навици в старото си ежедневие. А вие как се променихте по време на изолацията?

  • SveRaz
  • 0

Имаме ли право да бъдем различни?
1600 1071 SveRaz

Колко е важно да бъдем различни? Имаме ли право да бъдем различни? Въпроси, върху които мисля от известно време и които ме провокираха да погледна на нещата в малко по-голям мащаб.

Ако искаме да дадем правен отговор дали ни е позволено изобщо да бъдем различни, достатъчно е да прочетем Конституцията. В нея се посочва, че всеки има право на живот, на своята идентичност, морална, психическа и физическа цялост и на своята свободна воля за развитие и благополучие; право, което не отговаря на установен стандарт, но позволява пълното развитие на достоен и свободен живот в обществото, без да засяга правата на останалите хора. Оказва се, че се обръща сериозно внимание на характеристиките, които ни правят различни, като правото на свобода на съвестта, религиозната, етническата и културната идентичност. И ако прегледаме текста на Всеобщата декларация за правата на човека, разбираме, че всички човешки същества се раждат свободни и равни по достойнство и права, надарени с разум и съвест, държащи се братски един към друг.

С други думи, правото да бъдем различни съществува само защото сме хора и имаме способността да живеем и свободно да изразяваме своите вродени и/или придобити характеристики в нашата близка среда (култура, език, религия и др.). Това право в допълнение е защитено и свързано с правото на равенство, свобода и достойнство – да бъдем свободни да имаме достоен живот и да сме различни, за да бъдем равни пред закона. По същия начин достойнството и свободата са не само съществени за развитието на нашето право да бъдем различни, но и служат като бариера за защита срещу всяко действие, което се стреми да наруши и намали това право.

Да бъдеш различен е важно, защото всички сме родени така. Ние съществуваме в много форми, мисли, емоции, съзнание, вярвания, култури, преживявания и болка. Ето защо е важно едно общество да се научи да уважава спецификите на всеки един от членовете си.

Необходимо е да бъдем различни, за да се учим един от друг и да можем да израстваме. Трябва да приемем себе си такива, каквито сме, и най-накрая да се приемем като равни с останалите. Това е най-голямата справедливост за всички човешки същества.

  • SveRaz
  • 0

(Не)зависимостите в нашия живот
150 150 SveRaz

Честит празник, скъпи сънародници! – нали така казва Президентът.

Всичко е чудесно, но днешният ден ме кара да се замисля доколко ние самите сме независими. Любимите ни фрази като „свобода и независимост“ де факто не са толкова верни. Ето ви пример. Искате много да отидете на почивка с цялото си семейство в средата на октомври във… Виена, да речем.

НО:

1. Трябва ви разрешение за отпуск – вашето и на партньора ви.

2. Трябват ви необходимите средства за екскурзия;

3. Нужно е да направите резервации и да си осигурите транспорт.

Ето, че дори и за най-малкото нещо – като това да си осигурите приятно прекарване, ПРИЯТНОТО на прекарването зависи не от вас, а от много други хора. Шефът, който евентуално може и да не се съгласи да ви даде отпуск. Парите, които могат изведнъж да ви потрябват за ремонт или друго. Резервацията, която в последния момент може да пропадне. Всяко едно от тези неща, а има и още много други, ви карат да се съобразявате, да влизате в рамки, да взимате едно или друго решение в съответствие с породената ситуация….

Е, независими ли сте? А свободни ли сте да правите всичко? Това е възможно, ако вие сте си шеф и имате неограничен финансов ресурс. Но шансът това да се случи е доста малък. Първо трябва да сте избрали подходящо поприще, когато е било нужно да избирате, да преценявате хората, с които ще правите бизнес, да сте безкрайно съобразителни и да предприемате рискови крачки в ежедневието си.

Е, честит ви празник на Независимостта отново, зависими мои приятели. Зависими от времето, нравите, обществото и от собствените си житейски решения.

independence

 

 

 

 

 

 

 

 

 

  • SveRaz
  • 0

Смъртта е по-трудна за живите
150 150 SveRaz

tumblr_mldjbxMmD41qdurzdo1_500Никога до сега не съм губила близък за мен човек по онзи фатален начин. Но това не ме спира да мисля, че някой ден и това ще стане. Самата мисъл ме ужасява. Ходила съм на няколко погребения досега и това, което ме разстройва на такива места, е негативната енергия и повсеместната тъга. Понякога след такива събития сънувам кошмари. Знам, че звучи детинско, но така стоят нещата. Не ми е комфортно на такива места и затова гледам да ги избягвам. Съзнавам, че до някаква степен е неуважително към хората, които са загубили близък, но не вярвам, че мога да съм им опора точно в такъв момент. Може би пишейки за страха си, ще ми помогне да се изправя пред него.

Когато важни за теб хора си отидат завинаги, е нормално да ти липсват. Клишето, че времето лекува важи и тук, но истината е, че ти никога няма да ги забравиш. А и не трябва! Когато загубата е на много близък за теб човек, не можеш да я преодолееш лесно, независимо какви съвети получаваш отстрани. Трудно е да продължиш напред, но трябва да го направиш, когато ти самият си напълно готов. Потъни в мъка за известно време, но не забравяй да изплуваш след това. Тези, които си загубил, биха искали да продължиш да живееш.

Смъртта е най-лошата част от живота, защото е необратима. Затова е толкова болезнена за живите. Няма нищо, което може да направиш, за да я предотвратиш. Да, би искал някои хора да останат с теб завинаги, но някой ден и те ще ти бъдат отнети.

  • SveRaz
  • 0