Точно преди година, животът, на който бяхме свикнали, се промени драстично. Пандемията от коронавирус наложи нови стандарти в ежедневието ни, към които трябваше да се приспособим. За да запазим здравето си и това на нашите близки, работата от вкъщи се превърна в новото нормално.
В тази връзка, в предната си статия започнах темата за предимствата на хоум офиса, които явно говорят в негова полза. В края на краищата стигнахме до извода, че този начин не само спестява време на служителите, но им позволява и по-добре да балансират работата и семейството например.
Също така домашният офис предлага гъвкавост и следователно удовлетворение. Все повече компании осъзнават, че перспективата за работа от дома има пряко влияние върху удовлетвореността на служителите. Както споменах вече в първата част на темата, времето и пътят са основни фактори.
Представете си ситуация, в която сте на работа, затрупани сте от задачи, но се случва нещо непредвидено и трябва да се приберете до вкъщи. Отново се борите с трафика, бързате, надпреварвате се с времето. Не е приятно, а и в повечето случаи не свършвате нищо. Ами ако чувствате неразположение? Изправяте се пред дилемата – дали сте в състояние да отидете до офиса или е по-добре да работите от вкъщи, дори от дивана. Отговорът е ясен.
Всички се чувстваме най-добре и защитени в дома си. Дори погледнато психологически, в такава обстановка е логично да сме по-спокойни, да се съсредоточим и да дадем максимума от себе си, дори ако сме по пижама, а не според фирмения дрескод. В края на работния ден се чувстваме удовлетворени, защото сме свършили всичко, а и сме си починали.
Темата за положителния имидж на работодателя, също е тясно свързана с удовлетвореността на служителите. Все повече хора имат възможността да работят от вкъщи няколко дни или цялата седмица. Компаниите, които предлагат тази опция, правят голяма стъпка към желанията на много (потенциални) служители и от своя страна увеличават шансовете си за придобиване на квалифицирани експерти.
В днешно време е напълно понятно, че без работа не може. Самото ни съществуване зависи от нея. Ако можеше да работим, не само за да преживяваме, а и да изпитваме удовлетворение от себе си чрез работата, която вършим, щеше да е върхът. Уви, добрата финансова обезпеченост сякаш вече е нещото, което ни води. До някаква степен парите определят и решенията, които взимаме – коя работа да изберем, кои обувки да си купим, каква храна да ядем и т.н. И все пак има някаква идеална работа, която всеки от нас би искал да върши.
Моята идеална работа не е конкретна професия, а се вписва в следната дефиниция – да научавам нещо ново всеки ден. Влиза ли работата ми в това определение, бих я вършила с удоволствие. Това е разковничето! Хайде сега работодателите да се наредят на опашка с примамливите си предложения.
Жадна съм за знания, в това съмнение няма. Къде и как ще ги получа е без значение, важното е да ги има. Те са нещото, което те прави конкурентоспособен на пазара на труда. Фразата „пазар на труда“ ми звучи малко грозно, но то си е точно това – сделка между служител и работодател. Винаги съм твърдяла, че това е двустранен процес, т.е. търсещият работа не играе поддържаща роля, и двете роли са главни. Някои продават труда си за най-високата цена, но аз предпочитам да го „продам“ за знания, защото трупайки ги, се изкачваш по стълбичката на собственото удовлетворение от себе си.
Възхищавам се на хората, изучили един занаят от-до. Те са едни своеобразни носители на знания, ходещи енциклопедии в дадена област. Точно това искам да съм и аз!