религия

Будизъм и наука
1280 848 SveRaz

Будизмът и науката могат да бъдат свързани по няколко начина, макар и да има определени разлики между тях. Ето някои аспекти на техните взаимовръзки:

Медитация и наука: Будизмът отделя голямо внимание на медитацията като средство за развитие на ума и духа. Науката също изучава въздействието на медитацията върху психическото и физическото здраве. Изследвания показват, че редовната медитация може да подобри концентрацията, намалява стреса и подобрява общото благополучие.

Невидимото и физиката: Будизмът обсъжда понятия като карма и реинкарнация, които не се изследват от науката. Въпреки това съществуват области на науката като квантовата физика, където се установяват явления, които изглеждат извън обичайните рамки на физиката и които могат да предоставят общ контекст за някои от концепциите в будизма.

Етика и научния метод: Будизмът и науката споделят интерес към разбирането на света и търсенето на истината. И двата подхода подчертават важността на критичното мислене, наблюдението и експериментите.

Митология и символика: Будизмът има богата митология и символика, която често е изследвана като културно и религиозно наследство. Науката може да анализира тези аспекти на будизма като част от антропологични и културни изследвания.

Важно е да се подчертае, че науката и религията, включително будизмът, често имат различни методологии и цели. Науката се стреми да обясни природата и явленията в обективен и емпиричен смисъл, докато будизмът, се занимава със смисъла на живота, моралните ценности и духовната практика. Въпреки това, мнозина успяват да съчетаят двете сфери в своя живот и да извлекат полза както от науката, така и духовните аспекти на будизма.

  • SveRaz
  • 0

Нравственият кодекс на християнството в творчеството на Васил Лазаров
1600 1067 SveRaz

Може ли в днешно време християнството да намери отзвук в творчеството? Лесно ли се създава творба на писменото слово, пропита с християнски мотиви и заредена с нравствения кодекс на религията?

Доскоро не се бях замисляла над тези въпроси, докато не попаднах на творчеството на Васил Лазаров. Признавам, че не бях чувала за него, но при едно посещение в книжарницата открих книгите му в раздела за християнска литература. Любопитството ме подтикна да се запозная по-отблизо с автора Васил Лазаров и неговите творби, и не останах разочарована.

От информацията, която открих за Васил Лазаров, разбрах, че е родом от Самоков, където основава Сдружение на писателите и заема председателския пост. Автор е на няколко романа, стихосбирки и сборник с есета. В творбите си Лазаров използва похвати, заимствани от доказани имена в световната литература като Балзак, Юго и Достоевски. Това обаче, което отличава Лазаров от мнозинството съвременни писатели, са християнските мотиви, които преплита в творчеството си. Като писател-хуманист, той често загатва за съдбата или характера на героите си чрез християнска символика.

Че темата за религията и творчеството не е чужда на Васил, личи и от специализирания сборник със статии, който издава през 2012 година. Книгата носи заглавието „Християнство и поезия“ и включва изследвания на автора с предмет добродетели и християнски мотиви в творчеството на Вазов, Славейков, Ботев, Дебелянов, Пушкин, Лилиев, Багряна и други знатни имена в литературните кръгове.

Според самия Васил Лазаров този сборник с есета извежда на бял свят неразбраната и може би умишлено игнорирана тематика за християнството и влиянието на нравствения му кодекс в литературата. Тази тема е била табу по времето на тоталитарния режим, тъй като тогава са поставяни на пиедестал героизма, революционното и бунтовното. Авторът дава пример с влиянието на руската литература чрез творбите на Писарев и Чернишевски, докато религиозната мисъл в произведенията на Несмелов или Бухарев е била напълно забравена или потулена.

Тук вече мога да изразя и собственото си мнение и да си отговоря на въпросите, с които започнах този текст. Да, християнството може и трябва да намира отзвук в литературата. Вярвам, че всяко писмено слово оставя трайна следа у четящия и нравственият кодекс на религията може да промени светогледа ни, да ни направи по-добри, по-мъдри и по-човечни един към друг. Защото ако се поучим от грешките на героите или вземем пример от хуманизма на автора, то пред нас ще се разкрие светлото бъдеще на един по-добър свят.

  • SveRaz
  • 0

Съпругата на Я-Я
150 150 SveRaz

Каква е тя? Всички може би очакват с нетърпение да разберат.

Тя е художник. Има школа за рисуване и преподава над 60 деца. Освен това е писал на детски книжки. Тя споделя, че за нея да работи с деца и за деца е нейната мисия и вдъхновение. Първата им среща се е състояла в Бостън, когато на него му е трябвало графичен дизайнер и са започнали да работят заедно по проект. Така искрата пламнала още на първата среща.

Нуша определя мъжа си не само като страхотен музикант, но и невероятен импровизатор.

Обичат да си подаряват много шантави подаръци. Последния път са си разменили татуировки с инициалите. Като цяло най-мощната сила, която ги движи напред е любовта. А на въпроса за религията Лагабунга, жена му отговори, че това е измислена от него дума, но не е било с лошо намерение. 

  • SveRaz
  • 0

Когато „различен“ не означава „опасен“
150 150 SveRaz

Свикнали сме да подхождаме към различните от нас с предубеждение. Налагаме някакви странни стереотипи, отклонението от които често ни плаши. Всъщност точно това е причината за негативното отношение на повечето хора към различните от тях – страхът. Той е ирационален, абсурден и смешен на моменти. Но и не можем да съдим хората за техните лични страхове. Понякога обаче е хубаво да ги преглътнем и да не натоварваме околните с тях. Защото никой не е виновен за това как се чувстваме ние или още по-малко да се съобразяват с това.

Страхът обаче продължава да вилнее. Това е една от основните причини за негативното отношение към бежанската вълна в нейното начало. Навлизането на огромни маси от хора, с различна култура, ценности и религия. Заплахата за работните места и въобще за рутинния и установен начин на живот. Никой не иска да променя навиците си или да се съобразява с някой друг „пришълец“ в неговите очи.

Страхът е и причината за излизането на Великобритания от Европейския съюз. Той седи и в основата на избора на Доналд Тръмп за президент на САЩ. Страхът е бил основната причина да възстават хората срещу техническия прогрес или всяка човешка еволюция.

Неслучайно религиите оказват толкова силно и дълбоко влияние върху човечеството през годините. Те са обяснявали неизвестното и са контролирали масите, държейки ги в страх от Бога, от неговия гняв и най-вече от неизвестното.

Но замисляли ли сте се, че различието всъщност е красота и пъстрота на света в който живеем? Това е неговото богатство и уникалност. Щеше да е толкова скучно ако имаше само една човешка раса, една порода кучета, един цвят на очите, косата, кожата.

Това на което трябва да се научим е да се радваме на разнообразието на света…

 

  • SveRaz
  • 0

Различен или обикновен?
150 150 SveRaz

Времето, в което живеем сега е особено благоприятно за хората да проявяват своята индивидуалност и странности. Когато нашите родители са били млади, е било много по-трудно да бъдеш различен, пъстър, ярък и „артистичен“. И не говоря само за българските условия на социалистически тоталитаризъм, а за целия свят. По цялото земно кълбо, дори и в най-демократичните за онова време държави, хората, които са се различавали от общоприетите норми, са били гледани „с други очи“. Били са обсъждани, подхождано е към тях с недоверие и дори са били преследвани от закона.

Особено актуален пример е хомосексуалното общество. Дълги години тези хора са били принуждавани да се срамуват и крият от това, което са в действителност, което от своя страна е довело до огромно количество самоубийства и депресии.

В днешно време продължава да съществува едно особено мнение към хомосексуалистите, но в същото време и в голяма степен тези хора се възприемат по абсолютно нормален и обикновен начин. Което говори за едно чисто човешко израстване на обществото ни.

Следващият ми пример е свързан с една история, на която станах свидетелка. По улицата се разхождаха група пънкари с удивителни прически и цветове на косите си. Загледах ги, защото за мен бяха интересни и се възхитих  на времето и търпението, което са отделили да „зацементират“ косите си в тези неестествени пози. До мен едни от продавачките в близките магазинчета, излезли на по цигара, бурно изразиха възмущението си от вида да младежите. Дори част от тирадата, която избълваха съдържаше и голяма доза насилие, което родителите на тези деца е трябвало да прилагат, за да ги вкарат в „правия път“.

Винаги съм обичала да задавам два въпроса, свързани със стереотипите – Дефинирайте „нормално“? и Кой определя какво е нормално и какво не?

Отговорите винаги са били строго индивидуални, а на практика почти никой не може да ми отговори кой определя тези норми. Обществото? Религията? Ценностната система – тя е различна за всеки човек. Тогава защо трябва да налагаме нашите виждания за живота на останалите?

За мое най-голямо щастие света ни се развива все повече в приемането на цветните, различни, нестандартни хора. За съжаление страхът е много по-голям, когато става въпрос за бежанците, идващи със своята различна култура, вяра, ценности, бит.

Дали светът ще успее бързо да „порасне“ и да приеме и тези различни, ще разберем след време. А сега, за себе си можем единствено да следваме своето сърце и да не си позволяваме да живеем нечии чужд живот.

  • SveRaz
  • 0