Васил Лазаров

Може ли в днешно време християнството да намери отзвук в творчеството? Лесно ли се създава творба на писменото слово, пропита с християнски мотиви и заредена с нравствения кодекс на религията?

Доскоро не се бях замисляла над тези въпроси, докато не попаднах на творчеството на Васил Лазаров. Признавам, че не бях чувала за него, но при едно посещение в книжарницата открих книгите му в раздела за християнска литература. Любопитството ме подтикна да се запозная по-отблизо с автора Васил Лазаров и неговите творби, и не останах разочарована.

От информацията, която открих за Васил Лазаров, разбрах, че е родом от Самоков, където основава Сдружение на писателите и заема председателския пост. Автор е на няколко романа, стихосбирки и сборник с есета. В творбите си Лазаров използва похвати, заимствани от доказани имена в световната литература като Балзак, Юго и Достоевски. Това обаче, което отличава Лазаров от мнозинството съвременни писатели, са християнските мотиви, които преплита в творчеството си. Като писател-хуманист, той често загатва за съдбата или характера на героите си чрез християнска символика.

Че темата за религията и творчеството не е чужда на Васил, личи и от специализирания сборник със статии, който издава през 2012 година. Книгата носи заглавието „Християнство и поезия“ и включва изследвания на автора с предмет добродетели и християнски мотиви в творчеството на Вазов, Славейков, Ботев, Дебелянов, Пушкин, Лилиев, Багряна и други знатни имена в литературните кръгове.

Според самия Васил Лазаров този сборник с есета извежда на бял свят неразбраната и може би умишлено игнорирана тематика за християнството и влиянието на нравствения му кодекс в литературата. Тази тема е била табу по времето на тоталитарния режим, тъй като тогава са поставяни на пиедестал героизма, революционното и бунтовното. Авторът дава пример с влиянието на руската литература чрез творбите на Писарев и Чернишевски, докато религиозната мисъл в произведенията на Несмелов или Бухарев е била напълно забравена или потулена.

Тук вече мога да изразя и собственото си мнение и да си отговоря на въпросите, с които започнах този текст. Да, християнството може и трябва да намира отзвук в литературата. Вярвам, че всяко писмено слово оставя трайна следа у четящия и нравственият кодекс на религията може да промени светогледа ни, да ни направи по-добри, по-мъдри и по-човечни един към друг. Защото ако се поучим от грешките на героите или вземем пример от хуманизма на автора, то пред нас ще се разкрие светлото бъдеще на един по-добър свят.