Със сигурност няма универсален метод, по който да възпитаваме децата си. И това е така поради разнообразието от човешки характери. Все още се спори по темата дали децата се раждат с характер или го изграждат през годините. Аз не съм капацитет в тази област, но наблюденията ми върху децата на моите приятели и роднини ми подсказва, че най-вероятно те си имат един генетично заложен характер, който с годините и полученото възпитание, развиват и утвърждават. За това е много важно родителите да умеят да наблюдават децата си и да подхождат по различен начин спрямо тях.
През последните години се зароди твърдението, че на децата трябва да бъде дадена свобода, за да могат да се развиват и много по-бързо да намерят това, което ги прави щатливи. Склонна съм да се съглася с тази теория, но само наполовина. Според мен е много важно в ранните години на съзряване на детето да се опражнява контол и дисциплина. Само така то ще може да разбере кое е правилно и кое грешно и ще се развие ценностна система у него. Разбира се, всяка една забрана трябва да бъде разбираемо обяснена и то по логичен и адекватен начин. Причини от сорта на „Защото така“, със сигурност не бива да бъдат изтъквания, поради простата причина, че това не е причина. По този начин само можете да си навлечете инат и правене „на пук“, защото не сте обосновали желанието си.
Когато детето е вече в тийнейджърската си възраст, е много важно този стриктен контрол да бъде отхлабен. Вашето полу-пораснало дете трябва да знае, че му вярвате. Че е свободно да избира приятелите си, интересите си, дрехите си, книгите, въобще всичко, свързано с неговата нидивидуалност и себеоткриване. В тези години вашето дете трябва да бъде свободно да изпробва от всичко, което иска – да рисува, да пее, да тренира различни спортове и т.н. А вашата задача е без да налагате мнението си да му показвате грешките и недостатъците, за да може да се усъвършенства.
Със сигурност теорията е много по-лесна от практиката. Но каквото и да става не забравйте, че децата са манипулатори. Те умеят така да ви омагьосат, че да постигнат винаги това, което искат. А прекалената свобода от ранна детска възраст води до ужасяваща липса на възпитание и разглезеност. Прекаленият контрол в тийнеджърските години от своя страна, води до агресия, отдръпване и правене „на пук“. Най-важното е да наблюдавате детето си и да общувате активно с него. Така винаги ще знаете как да постъпите.
