Днес ме е обзела една ретро вълна. Помните ли едно време как пишехме дълги писма на ръка? Те съдържаха толкова емоция, толкова творчество и бяха израз на уважение и престиж. Харесвах тези писма и отдавана си мисля с носталгия за това как отварях пощенската кутия и откривах плик, запечатан с марка, а върху марката неотменните кръгъл и вълнообразен печат.
С нетърпение ги разпечатвах с ножче и зачитах на глас: “ Мила Светле….“ Помня също големия ентусиазъм, с който си оформях място за писане. Купувах хубава хартия, точно както през 19 век, писалки с меки писци, имах си даже ножче за хартия с уникалната дръжка с форма на ангелче и, разбира се, купища разноцветни пликове – жълти, розови, сини и зелени. Никога не ползвах традиционните бели, че даже винаги ги изрисувах отгоре, сякаш марката не беше достатъчна украса. Тогава бях в гимназията и често ходех през ваканциите на село. С приятелите ми кореспондирахме единствено по този уникален начин месеци наред.
Сега пораснахме ли, какво ли, комуникацията драстично се промени и романтиката във взаимоотношенията ни се изпари. Нямам предвид, че вече не поддържаме връзка – напротив, но онова, което споделяме не е така красиво, изпипано и не доставя същата емоция. Смятам, че Интернет и мобилните връзки окончателно съсипаха традицията да пишем писма.
Преди упражнявахме почерка си, днес тренираме пръстите си в бързо откриване на бутоните на клавиатурата. Преди се стараехме да зарадваме човека, към когото адресирахме послание. Имахме си специални ритуали на писане, търсехме дълго картичка, а ходенето до пощата си беше празник. Помня още вкуса на лепило върху езика си, когато запечатвах писмото, виждам се как рисувах цветя и листа точно на залепената сгъвка и как питах колко дълго ще пътува писмото ми от Добрич до Лом. След седмица следях до прозореца кога ще мине пощальона.
Днес само си отварям лаптопа. Влизам си в пощата или във фейсбук. Написвам два реда, пращам емотикона или в най-интересния случай – избирам готино арт изображение и натискам ИЗПРАТИ. Не, че не е удобно или че не е готино. Но е скучно и някак безлично, няма я романтиката и не караш отсрещния да се чувства специален…
