Здравейте, различни читатели! Както вече знаете, тук коментираме, споделяме, съпреживяваме всичко от заобикалящата ни действителност, красива или не. Напоследък ми е много болно заради стотиците млади и не толкова българи, които напускат България, та се запитах: Къде сме ние и накъде отиваме? Това ли заслужаваме? Затова ли се се борили до смърт Левски и Ботев?
В следващите няколко блог поста ще се опитам да представя своята гледна точка за света, в който (не) искам да живея, защото когато пиша, тогава се чувствам най-свободна да себеизразя емоциите, чувствата и надеждите си.
* * *
Може би един от най-често задаваните въпроси на конкурсите за женска красота е: „Какво бихте искали да промените в света около себе си, ако имахте тази възможност?“ Следват отговори от „Както е казал Паулу Коелю… (все пак той е любимец на всички миски)“, минем през „Световен мир, за него ще се боря!“ и стигнем до „Възхищавам се на Бойко Борисов, така че нищо не бих променила!“. Да, грешката е вярна: никога не питайте жена (особено манекенка, модел или поп фолк певица) какво иска, защото и тя самата не знае.
Аз обаче не съм нито Жени Калканджиева, нито Диляна Попова, нито Глория, Анелия, Гергана, Джена… (простосмъртен не може да ги запомни всичките), така че знам как изглежда светът, в който (не) искам да живея.
Той не е нито европейски, нито американски. Видяхме, че на Европейския съюз една Гърция му разтреперва мартинките, а Статуята на свободата е в състояние да дръпне килима на целия свят и да го подхлъзне заради безумните си кредити.
Той не е нито на Англия, нито на Франция, Германия, Италия или Русия. Китай настойчиво ни го припомня, а историята разказва какви извращения са съпътствали господството на тези госпожици: млн. убити, психологически и физически травми, неморално отнемане на държавни граници и пр. (следва продължение…)