Вече сме се спирали върху магията на Фреди Меркюри, но този път искам да погледнем отвъд сцената и аплодисментите. Защо неговият глас продължава да бъде смятан за уникален дори от учените? Какво стои зад феномена, който не може да бъде обяснен само с харизма или талант?
„Аз няма да бъда звезда. Аз ще бъда легенда.“ – казва Фреди, и думите му звучат като предсказание. През 2016 г. екип от учени от Австрия, Чехия и Швеция решава да изследва гласа му и резултатите са впечатляващи: вибрациите на гласните му струни се оказват по-бързи от тези на повечето певци и дори надминават честотите на Лучано Павароти. Това вече не е само субективно усещане, а научно доказателство, че Меркюри е бил изключение.
Макар самият той да се определя като баритон, повечето му песни са изпълнени в теноровия диапазон. Това го прави изключително гъвкав и способен да преминава плавно между различни регистри. Нещо, което дори оперни професионалисти рядко постигат. Изследванията показват, че неговото вибрато варира между 5.4 и 6.9 Hz, а понякога стига 7.04 Hz – честота почти недостижима за човешкия глас. Именно това води до субхармония, ефект познат основно от тувинските гърлени певци. При Фреди обаче този феномен се проявява напълно естествено, без обучение и техники.
Учените са категорични: той не използва фалцет, както често се предполага, а пълноценен вокален регистър. Това му позволява да звучи мощно, без да губи яснота и дикция. Към това се добавя и сценичното му присъствие – експлозивна комбинация, която не подлежи на подражание.
Фреди не признава жанрови граници. В „Barcelona“ с Монсерат Кабайе влиза в ролята на оперен певец, докато „Bohemian Rhapsody“ се превръща в демонстрация на няколко различни вокални стила в рамките на една песен. Гласът му не е просто инструмент – той е изразно средство, което носи драма, емоция и история.
Любопитни факти правят легендата още по-жива: той е имал четири допълнителни зъба, които според него увеличавали обема на гласа му; бил е срамежлив в личния живот, но на сцената се превръщал в неудържима сила; „Bohemian Rhapsody“ е записвана в шест студия заради сложността на вокалите; никога не е взимал уроци по пеене; роден е в Занзибар, но винаги се е считал за британец и е бил горд с това.
Комбинацията от техника, емоция и неподражаема харизма прави Фреди Меркюри единствен по рода си. Той не просто пееше – той строеше светове с гласа си. И може би затова, колкото и да минава времето, легендата му остава все така жива.
