Под “черна кутия” хората разбират различни неща. Може би най-популярното е свързано с устройството на самолетите, което записва техническите данни и обикновено се търси при неприятни инциденти. Друго значение на термина е обвързан отново с техниката и науката, като най-общо това е устройство, компонент или по-точно система, която се разглежда по нейния вход и изход. Обикновено се приема, че съществува функционална зависимост между “входа” и “изхода”, а вътрешното устройство, начинът на работа и моментното състояние на съответния компонент не са известни и не са съществени за целите на конкретната задача.
Този смисъл на термина може тясно да се обвърже и с това, за което ще говоря и аз сега. Черната кутия, тази пълната с магия, е кутията на театралната сцена. Там където се случва превъплъщението на текста в човешко действие. На музиката в рисунък на тялото. Там е мястото, където хора усещат, чувстват, създават, творят, докосват, вълнуват… Черната кутия, която прави магии…
И магия се случва наистина, защото театърът, танцът и всичко, което се случва на сцена вълнува. Разбира се то достига по различен начин до всеки човек. Защото хората имат различен вкус и разбиране за красиво. На един може да му подейства и да го развълнува едно, на друг – друго. Но е хубаво да намерим онази частица, която се представя в черната кутия, която ще докосне нашето сърце, да го хванем и да не го пуснем, защото емоцията и енергията която носят подобен тип изпълнения, са наистина освежаващи.
В древна Гърция “трагедия” са наричали театрално представление в четири действия, всяко от които е сменяло жанра си. Ако първото е било драма, следва напрегнат трилър, хорър и комедия. Целта на това е било да преведат публиката през почти всички емоционални състояния – тъга, страх, смях. Древните гърци са вярвали, че по този начин хората се пречиствали и излизали от театрите преродени.
И истината е, че лично за себе си наистина се чувствам заредена от едно хубаво представление, което е успяло да стигне до мен и да ме развълнува. За щастие и на българска сцена могат да се видят такива. Колкото и да са малко.
Театърът в България е консервативно място, в което всичко се случва “по Станиславки” с патос и тежест. Рядко могат да се гледат съвременни постановки, които да отговарят на модерното ежедневие, което е изпълнено с динамични визуални образи. За щастие се случват и фестивали, като Международния фестивал за съвременен танц и театър Черната Кутия, които показват спектакли, постановки и представления на световно ниво. Как разбираме, че е на световно ниво, ще попитате?
Когото един артист е застанал с гръб към публиката, не говори, а само движи раменете си, под звуците на музиката, а тялото му се осветява от лека светлина… и това ви накара да се разплачете – то това е представление от световно ниво.
Благодаря на Слава Младенова, че в Пловдив, България се случват такива неща и можем да се докоснем до изкуство в чиста емоционална форма!