Наскоро попаднах на данни, които наистина ме накараха да се усмихна. България е на трето място в Европейския съюз по дял на жените, заети в науката и инженерството. Само Дания и Испания са пред нас. И колкото повече се замислям, толкова по-логично ми се струва — защото около мен постоянно срещам жени, които ръководят екипи, изстрелват идеи в технологиите, движат фармацевтични компании или изграждат банки с устойчиви визии.
Тази женска енергия се усеща навсякъде – не просто като борба за равенство, а като естествено присъствие. Според анализи на McKinsey и BCG, компаниите, в които жените участват активно в управлението, са по-иновативни, по-адаптивни и по-печеливши. Не е нужно да си експерт, за да го видиш – разнообразието носи различен начин на мислене, а оттам и по-добри решения.
В България това вече се случва реално. Все повече фирми – особено в IT, фармацията, банковия сектор и недвижимите имори – осъзнават, че равнопоставеността не е красив лозунг, а бизнес стратегия. Те инвестират в развитие, в лидерски програми, в среда, където жените могат да растат професионално, без да се налага да избират между кариера и личен живот. И резултатите не закъсняват – все повече жени заемат мениджърски позиции, влизат в бордове, а немалко вече създават и собствени компании.
Впечатляващо е, че една трета от българските фирми днес са основани от жени предприемачи. Това не е просто статистика, а знак за култура на увереност, която расте. Има и своята история – наследство от времето, когато държавата насърчаваше жените да учат технически специалности. Днес това се отплаща – поколения без предразсъдъци, за които „мъжка“ професия не съществува.
Фармацевтичният сектор е чудесен пример. Там жените заемат не само оперативни, но и изследователски и ръководни роли. Компании като AbbVie, например, имат цели екипи, където 75% от лидерите са жени. А IT секторът отдавна не е „мъжка територия“. В компании като SAP Labs, Chaos, Experian или SumUp жените не просто присъстват – те създават решения, обучават нови кадри и задават културата на работа.
Да, все още има какво да се желае по отношение на висшите управленски постове. Но тенденцията е ясна – посоката е нагоре. Все повече жени основават бизнеси, участват в международни програми и получават достъп до финансиране, менторство и подкрепа.
Може би именно в това е силата на нашето време – в нормалността на жените лидери. В това, че вече не е изненада, когато жена оглави банка, стартира технологичен проект или управлява фармацевтична компания. Това е просто новата реалност – и тя изглежда повече от добре.
