Промяната никога не е била лесна. Колко пъти съм започвала нещо с огромен ентусиазъм, само за да се върна обратно към старите си навици след няколко седмици? Истината е, че не липсата на воля ме е проваляла, а подходът. Докато не открих нещо съвсем различно: изграждането на навици, базирани на идентичността.
За първи път чух за този подход от Джеймс Клиър, автор на книгата „Атомни навици“. Той разказва история за съпругата си, която още в гимназията изумява съучениците си с умението си да помни имена. След един впечатляващ момент, тя си казва: „Аз съм човек, който е добър в запомнянето на имена.“ И това остава част от нейната идентичност.
Именно в това е ключът – не просто да се опитваме да „правим“ нови неща, а да се превърнем в човека, който по природа ги прави.
Много често започваме с цел: „Искам да отслабна“, „Искам да пиша повече“, „Искам да съм по-добра майка“. Но тези цели са свързани с резултата. А по-трайният път минава през идентичността. Вместо „Искам да отслабна“, по-добре да си кажа: „Аз съм човек, който се движи всеки ден.“ Вместо „Трябва да пиша повече“, да си кажа: „Аз съм писател.“
Процесът е прост, но изисква постоянство:
Реши какъв човек искаш да бъдеш. Не просто какво искаш да постигнеш, а кой искаш да станеш.
Доказвай си го с малки победи. Всеки ден, малко по малко.
Аз започнах да прилагам това в няколко области: започнах да се мисля за „човек, който пише всеки ден“, и дори само един абзац понякога е достатъчен. Започнах да се държа като „човек, който се грижи за тялото си“ – и това означава повече движение, повече вода, повече сън.
Промяната не идва от мотивацията, а от потвърждението – с всяко малко действие казваме на себе си: „Да, аз съм такъв човек.“
Тази година реших да не гоня перфектния резултат, а да изградя себе си наново – отвътре навън. Ако и ти искаш нещо да се промени, започни не с „какво“, а с „кой“. Кой искаш да бъдеш? Започни оттам. Резултатите ще последват.