толерантност

Какво означава да си различен?

1600 1022 SveRaz

В днешно време все по-малко започваме да се притесняваме от различните от нас. Обществата налагат един модел на „толерантност“, който дали ще бъде лицемерен или искрен означава, че голяма част от обществата са разбрали, че различното не означава задължително опасно.

Всъщност в миналото точно това е била причината, поради която на различията не се е гледало с добро око. Чисто животинският импулс, благодарение на който „по-силния оцелява“. И тъй като хората сме стадни животни, които не могат да функционират без други себеподобни, за тези, които са обявени за „различни“ става много трудно да живеят и оцеляват.

Религията също оказва сериозно влияние върху разбиранията на хората, за това кое е „нормално“ и кое не. Поради тази причина хомосексуализмът се е възприемал като абсолютен грях и много хора са били дори убивани, заради подобен тип предпочитания.

В днешно време все повече се опитваме да разберем и да приемем, че хората, които са хомосексуалисти не го избират да бъдат такива, а се раждат с това свое предпочитание. Все повече обществата се стараят да наложат максимата, че това каква им е сексуалната ориентация, няма никакво отношение към това какви хора са и какви са професионалните им заложби. Ето защо в редица западни държави се налага закон против дискриминацията, който освен жените, цветнокожите и хората с различен тип заболявания, защитава и хомосексуалистите.

Може би законите са крайна мярка, но само така обществото ще свикне с идеята, че няма защо да се притеснява от „различния“. Просто защото притесненията и страхът се провокират от незнание. Когато човек е наясно със себе си и опознава „различното“ вижда, че то всъщност не е толкова „различно“, колкото си го е представял.

Опасна ли е толерантността?

150 150 SveRaz

В последно време спряхме да слушаме постоянно за проблема с бежанците, сякаш той магически се е изпарил. Всеки, който поне веднъж е излизал извън пределите на страната, ще му стане ясно, че този проблем не се е изпарил, а точно обратното – проблема си е тук, по улиците, до големите магазини, около цялата гара в градовете. Всичко прилича на палатков лагер, а усещането е повече от притеснително, още повече като забележите и местните полицаи, които държат автоматите си в бойна готовност.

Странно е обаче как медиите избират как да натрапят дадена информация и как в същото време да направят така, че хората да забравят за съществуването на даден проблем. Особено ние, българите, които нямаме чак такъв пряк допир до бежанската криза. Може би само по определени региони като Харманли и София, където малко повече си личи. Но в същото време в големите европейски столици проблема с неспирните потоци от бежанци, не спира. Завладели улиците, тези хора, избягали от смъртоносна заплаха живеят като скитници и просяци.

Започнах да се замислям сериозно за проблема. Наистина ли е толкова невъзможно да се осигури място, където да се подслонят тези хора. И отговорът е – „да“. На практика трябва да се вложат милиони евро за изграждане на центрове за настаняване, а също така да се инвестират също толкова много пари за ежемесечната им издръжка. Разбирам, че тези хора бягат от война, но на практика никое общество не е длъжно да им осигурява подслон и препитание. Те, като образовани и способни хора, би трябвало да съумеят да се впишат в средата, в която търсят убежище и да започнат самостоятелно да изкарват прехраната си, без да разчитат на благотворителност.

Но тук говорим за различни групи бежанци. Първата вълна беше именно от такива хора – с образование, които наистина могат да се пишат в обществата. Следващите бежански вълни вече бяха напълнени с хора, които няма образование, предимно мъже, които по един или друг начин не разбират обществата в които търсят спасение… от нещо имагинерно за нас.

То тогава въпросът е – Наистина ли трябва да сме толкова толерантни към тези хора, които дори няма да бъдат пълноценни граждани на държавите, в които ще отидат и само ще точат социалните системи, а ние ще трябва да търпим тяхното нахалство да налагат собствените си културни различия и дори да заплашват със саморазправа?