Устойчивост? Сериозно?
Миналата седмица бях на сватба. Хубава, модерна, пищна. И, разбира се, всичко беше „устойчиво“. Букетите – от сезонни цветя. Роклята на булката – от рециклиран полиестер. Поканите – от семена, които можеш да посадиш. Браво. Само дето цветята бяха докарани от Холандия. Полиестерът – произведен в Китай. А семената – третирани, за да поникнат бързо. И така убиха всякаква идея за биоразнообразие. Почувствах се като в пиеса на Ибсен – красива декорация, зад която се крие тотална лицемерност.
Откакто понятието „устойчивост“ навлезе в масовия маркетинг, то стана синоним на „скъпо и все пак се чувствай добре“. Всеки втори продукт се рекламира като „еко“, „зелен“, „устойчив“. Но какво всъщност означава това? Че са сменили опаковката? Че са използвали малко повече рециклиран материал? Че са платили на някоя организация да им издаде сертификат, за да изглеждат добре пред потребителите? И най-важното – дали това изобщо влияе върху огромния, ненаситен консуматорски апетит, който поддържа цялата система? Не съм сигурен.
Вземете например модата. „Устойчива мода“ е последният писък. Но какво е тя? Ограничен брой дрехи, произведени от „етични“ производители. На цени, достъпни само за малцина. Останалото население продължава да купува бърза мода – евтина, но унищожаваща екосистемите и експлоатираща работниците. Това е като да лекуваш симптом, а не причината. Една приятелка, която се занимава с дизайн на дрехи, ми разказа, че е опитвала да работи с рециклирани материали. Но цената била твърде висока, за да се конкурира с масовите производители. На практика „устойчивата“ мода се превръща в лукс, а не в решение.
Преди две години, заради един проект, трябваше да си купя нов лаптоп. Порових се, четох ревюта, сравнявах модели. Разбира се, попаднах на „устойчиви“ лаптопи – направени от рециклирани материали, с ниска консумация на енергия. Само дето бяха с 30% по-скъпи от обикновените. Накрая избрах по-евтиния модел. Не защото не ми пука за околната среда. А защото просто не мога да си позволя да плащам допълнително за „устойчивост“. Виждам, че това е обичайна практика – производителите добавят „зелена“ цена към продуктите си, като се възползват от добрите намерения на потребителите.
Напоследък все повече се замислям дали цялата тази идея за устойчивост не е просто нов маркетингов трик. Хубаво звучи. Привлича внимание. Но всъщност не променя нищо съществено. Истината е, че единственият начин да бъдем наистина устойчиви е да консумираме по-малко. Да си купуваме само това, от което наистина имаме нужда. Да поправяме нещата, вместо да ги заменяме. Да се отказваме от излишните удобства. Но това е трудно. И не носи печалба. Затова предпочитаме да си купуваме „устойчиви“ продукти и да се чувстваме добре, докато продължаваме да унищожаваме планетата.
Реших да направя нещо конкретно. Отказах се да следвам модните тенденции. Купувам дрехи само когато е абсолютно необходимо. И избирам качествени, издръжливи модели, които мога да нося години наред. Може и да не съм най-модерният човек на света. Но поне знам, че не допринасям за безумния кръговрат на консуматорството.