готвене

За вкусовете, хората и още малко кашкавал Lacrima в повече

150 150 SveRaz

Хората имат различни, различни, много различни вкусове. За това никак не е чудно, че понякога дори партньори в живота трудно се напасват що се отнася до хранителни навици. Лично аз имам близки приятели – двойка, които са абсолютни противоположности в това отношение. Той обожава кисели неща, а Тя примира само като чуе думата „шоколад”. Обожава сладко и почти всяка сутрин, както той самият се оплаква, все се опитвала да го тъпче с бисквити, с кексчета и подобни. За секунди полудявал от нейното упорство. Но това не е повод за раздяла. В редица семейства, дори в собственото ми откакто се помня, винаги са се приготвяли по две или три различни гозби. Родителите ми от край време са почитатели на меродията. Докато ние децата не понасяхме никакви зелении и побутвахме всичко на една страна. Ровенето в чинията накара майка ми да запретне ръкави и да готви двойно. Затова пък щом ни попитаха какво искаме – пиле с картофи, кашкавалка и пица бяха винаги първи в списъка с желания.

bread-with-cheese_И до днес си падам все по едни такива кашкавалени ястия. Фен съм на млечните продукти и по-специално на кашкавала, както стана ясно. Слагам го на всичко. Щом правя салата  – тя непременно трябва да е овчарска или нещо от сорта – режа кубчета кашкавал! Вечер за мезе – тънки резени кашкавал! Ако ям филия сутрин – кашкавалка! Правя ли пица – кашкавалът трябва да е обилно разстелян отгоре! Не се шегувам. Изобщо. Но и не смятайте, че постоянно се тъпча с това. Не. Но такова е най-често поведението ми що се отнася до тази храна. При това напоследък избирам Lаcrima. Не знам защо – няма обяснение. Ей така, хареса ми. Мисля, че си техния кашкавал си е един много хубав български кашкавал, както се казва.

Казват, че ние сме това, с което се храним. И наистина. Храната до известна степен калява душата и тялото ни, а така се изгражда и характерът. Затова съм забелязалa, че вегетарианците имат по-нежна структура. Децата на вегетарианците, които също са задължени да се хранят без месо, са бледи, тънки, болнави, без особено настроение. Хората, които хапват повече месо, са някак по-педантични, изискващи, дори агресивни. Хората, чиито живот е отдаден на сладкото, пък са много емоционални. Най-вече в крайностите – или много нерешителни, депресирани, меланхолични, с внезапни изблици на еуфория, или безкрайно засмени и вечно нахилени. Аз пък съм човек на млечните продукти. Може би на това се дължи мекостта на характера ми – тиха, толерантна, добричка. Хапвам си и мляко, кисело предимно, и сирене, и любимия ми кашкавал… и така. А сега като откривам вкуса на марката с латинското, италианското, както искате го наречете, име Lacrima, вярвайте ми, като го похапвам върху пица, вътрешно се чувствам някак по изискана, някак по-така… нали разбирате… хапвам си финес и апетит.

Разни хора – разни идеали. А аз пък мисля – разни хора, разни вкусове.

Бърз урок по готвене за свърх начинаещи

150 150 SveRaz

Tips-for-Successful-Recipes-How-to-cook-well-Guide-to-learning-the-art-of-cookingНяма не мога, има не искам! Не знам вие на какво мнение сте, но според мен е грехота да има хора, които буквално не умеят НИЩО в кухнята. И като казвам нищо, наистина го имам предвид. Не знаят как да си сварят яйца, не могат да си нарежат продукти за салата или не дай си боже да сготвят нещо във фурната или на котлона.

Скъпи, непохватковци, не искам да ви засегна, а точно обратното – да ви помогна. Има няколко лесни стъпки, чрез които да преодолеете кулинарната бариера пред вас.

Първо, изхвърлете всички оправдания през прозореца. Спрете да повтаряте, че не можете, не знаете как или нямате време. Подобни мисли не помагат и не са ви необходими.

Второ, запретнете ръкави и започнете от нещо лесно. Направете си чай, нарежете си краставичка или домат за салата, накълцайте луканка и шунка на тънки резънчета… просто се научете как се използват нож и дъска за рязане.

Заучете някои основни техники. Кое как се вари, колко време седи на котлона, какво можете да печете във фурна и на колко градуса. Коя храна с какви подправки се комбинира. На каква степен да печете, така че да не изгорите нищо… помолете приятел, приятелка или пък майка ви да ви обясни тези неща. Веднъж, щом помислите върху основните принципи, впоследствие ще придобиете усет и за по-сложните.

Пригответе нещо сами! Овкусете пилешка пържола и я запечете на тиган например. Лесно е, но изисква все някаква степен на прецизност. След това се опитайте да приготвите най-обикновена супа. После ориз на фурна, спагети със сос към тях и т.н. Малко по малко усложнявайте рецептите, но не се отказвайте.

Не губете желание! Удовлетворението е наистина голямо, когато хапвате нещо вкусно, приготвено от вас самите. За да стигнете едно ниво на кулинарни умения обаче е необходимо постоянство и старание. Четете рецепти, правете си експерименти, събирайте идеи и ги изпробвайте.