Откакто се помня винаги едно нещо и също събитие за мен е бележело безнадеждния край на лятото. Винаги съм възприемала първия учебен ден като знак, че есента вече е тук и доброволно или не трябва да се сбогуваме с лятото за следващите поне девет месеца.
Точно това е денят, който буди най-различни емоции у мен. Хем топлите почивни дни за годината си заминават безвъзвратно и се натъжавам, хем започва едно съвсем ново начало. Започва училището за хиляди деца. Скоро започват лекциите за хиляди студенти. Започват дъждовните и мрачни дни, което преобразяват цялата ни среда. Свършват отпускарските седмици, в които всеки от колегите разказва къде е ходил и какво му се е случило. От друга страна обаче скоро ще мога да гледам и новите сезони на любимите си сериали, които бяха спрени от пролетта насам. Направо нямам търпение да ги дочакам.
Емоциите са много и те са ту носталгично летни, ту очакващо есенни. Обичам жълто-оранжево-червените нюанси на новия сезон, но ще ми липсват цветовете и шарките на лятото. Ще ми липсват летните вечерни разходки с приятелите, но пък сега ще имам повече есенни дъждовни вечери, в които да си оставам сама и да си чета хубава книга.
Емоциите в края на лятото винаги са различни и някак си при мен винаги са с полярна насоченост.
