Различна. Само така мога да определя 2020-та. Едва ли някой от нас си представяше, че могат да се случат толкова много неща за една година, които да преобърнат света ни и представата за нормално.
Няма да правя обзор на събитията през тези 12 месеца, едва ли някой иска да се връща назад и да преживява всичко отначало. Защото буквално филмите на ужаси от екрана се пренесоха в ежедневието ни. Да, нямаше реални чудовища, но катаклизмите бяха реални. Масовата пандемия и паника беше и е реална. А какво по-страшно има от това, да не може да прегърнеш най-близките до сърцето си хора.
Нима някой някога е предполагал, че децата му ще учат онлайн и няма да имат контакт с връстниците си. Че ще дойде време, в което няма да може да си подадем ръка за поздрав, за помощ. Че ще спазваме дистанция един от друг, въпреки че хората сме толкова социални и не можем дълго без контакти. Че едва ще се разпознаваме, покрили лицата си с маски и ще се страхуваме да бъдем сред група хора … въобще сред хора.
Въпреки всички ужаси, през които минахме и минаваме все още, успяхме да преживеем много и се опитахме да поддържаме ежедневието възможно най-добро и близо до познатото ни. Сега гледаме с надежда към новата година. Година, в която, надяваме се, отново ще живеем нормално, без страх и напрежение, с повече радост и много по-малко притеснения.
Не, това не е песен на Криско или на друга популярна сред младите поп или рап звезда. Това си е един рефрен, който си ни е добре познат и си го повтаряме само за да се уверим, че все още го помним.
Стъпихме в новата 2016-та година. Да ни е честита! Надяваме се да е по-добра от предходната и си пожелаваме всичко лошо да остане назад в миналото. Да е „било“, а хубавото „да бъде“. Тази вътрешна нагледа е доста полезна, защото в случването на нещо обикновено се съдържа магията на вярването. Естествена сугестия или така нареченото самоизпълняващо се пророчество, което ние сами си пророкуваме. А именно – силно вярваме, че бъдещето ще е по-добро и само заради това мислене го правим такова.
Силата на мисълта ни е много важна. Особено когато ни се е случило нещо не много приятно през изминалата година. Благодарение на всеобщото празнично посрещане на новата година ние психологически слагаме стена на миналото и посрещаме настоящето.
Всъщност колективната мисъл помага на индивидуалната да осъзнае. Затова е добре, когато някой е преживял нещо неприятно най-добрите му приятели или близки да му организират някакво тържествено събитие, в което съвсем ритуално се изпраща старото и се посреща новото. Така на чисто психично ниво ще се осъществи пречистването и поемането към бъдещето.
И така, приятели и читатели, независимо дали 2015-та е била по-благосклонна и добра за вас или има неща, които искате да си останат там, не забравяйте, че новата 2016-та ще бъде много по-щастлива и ви гарантирам, че ще е такава, само трябва и вие да сте убедени в това.