Свикнали сме да подхождаме към различните от нас с предубеждение. Налагаме някакви странни стереотипи, отклонението от които често ни плаши. Всъщност точно това е причината за негативното отношение на повечето хора към различните от тях – страхът. Той е ирационален, абсурден и смешен на моменти. Но и не можем да съдим хората за техните лични страхове. Понякога обаче е хубаво да ги преглътнем и да не натоварваме околните с тях. Защото никой не е виновен за това как се чувстваме ние или още по-малко да се съобразяват с това.
Страхът обаче продължава да вилнее. Това е една от основните причини за негативното отношение към бежанската вълна в нейното начало. Навлизането на огромни маси от хора, с различна култура, ценности и религия. Заплахата за работните места и въобще за рутинния и установен начин на живот. Никой не иска да променя навиците си или да се съобразява с някой друг „пришълец“ в неговите очи.
Страхът е и причината за излизането на Великобритания от Европейския съюз. Той седи и в основата на избора на Доналд Тръмп за президент на САЩ. Страхът е бил основната причина да възстават хората срещу техническия прогрес или всяка човешка еволюция.
Неслучайно религиите оказват толкова силно и дълбоко влияние върху човечеството през годините. Те са обяснявали неизвестното и са контролирали масите, държейки ги в страх от Бога, от неговия гняв и най-вече от неизвестното.
Но замисляли ли сте се, че различието всъщност е красота и пъстрота на света в който живеем? Това е неговото богатство и уникалност. Щеше да е толкова скучно ако имаше само една човешка раса, една порода кучета, един цвят на очите, косата, кожата.
Това на което трябва да се научим е да се радваме на разнообразието на света…
