себе си

Социалната изолация
1600 943 SveRaz

Обявяването на извънредно положение предизвика в мен паника относно здравето на мен и моите близки. Определено въведох доста промени в начина си на живот и не, нямам предвид само в миенето на ръцете по сто пъти на ден, а за по-значими неща.

Първоначално ми бе трудно да привикна с работата от вкъщи. Следвах всички съвети относно обособяване на работно пространство, но не ми се получи особено. Може би като повечето вършех задачките си легнала на леглото или на давана и само в крайни случай заставах нормално на масата, служеща за бюро. Ограничих контактите си „на живо“ и спазвах напълно социалната изолация.

След като преминах този „трап“, свикнах напълно с целодневния живот у дома. И именно това привикване ми даде нови алтернативи и разкри нови възможност пред мен. Оказа се, че на месец губя около 22 часа в пътуване до работата ми. Сега имах допълнително време от почти един ден, с който можех да правя каквото си искам.

Когато имаш прекалена свобода, се чудиш какво точно да правиш със себе си и с живота си. Е, аз реших да използвам своето време за подобряване на хранителния ми режим, тренировки и четене на книги. Тъй като обаче това са дейности, които правя през останалите ми свободни часове, ми се отвари още една ниша, която трябва да запълня с дейности.

Втората стъпка бе да подобря кулинарните си умения и да изпробвам приготвянето на различни деликатеси. Заниманието ми отне прилично време, но все пак разполагах с още, което да оползотворя. Нарочно не си пусках филми или сериали – исках разнообразие. Затова през останалите часове мислих. Да, просто мислих – за себе си, за живота, за останалите, за Бог. Осъзнах, че всеки има уникалност в себе си и е съвършен по своему. Опитах се да разтълкувам какво означава толерантността и как да я прилагам. Всъщност е много просто – не съдиш останалите, а се опитваш да установиш първоизточника, провокирал конкретното поведение.

Честно да ви кажа, не ми се връщаше обратно на работа, защото имаше още толкова теми, по които да помисля, но явно е дошло времето да приложа наученото. Ще проверя дали ще мога да внедря новите си навици в старото си ежедневие. А вие как се променихте по време на изолацията?

  • SveRaz
  • 0

Всеки си има своя истина
150 150 SveRaz

3-Your-truth-and-my-truthПрез сравнително краткия ми житейски опит съм стигнала до заключението, че хората са различни. Колко мъдро, нали? Но да, не можем да искаме от някой да бъде такъв, какъвто не може да бъде само и само за да се вписва в нашата представа за това кое е редно да се каже или правилно да се направи. Оставете човека да бъде себе си. Той не се е родил, за да ви бъде в услуга, има си собствен път и разбирания за нещата, има си и своя истина, която може да се различава от вашата. Това е напълно нормално и е време да го приемете. Не че ви се карам :), но може би за себе си вие сте си идеал и искате и другите да са като вас, а те просто не могат – други са.

Радвайте се на разнообразието от хора около себе си. Опитайте се да ги разберете, преди да изпаднете в критика към тях. Никой не отвръща на негатива с позитив (освен ако не е много възвишен и над нещата). И вие бихте се засегнали, ако някой непрестанно ви повтаря, че не правите нещата както трябва. Имате си своя начин, какъвто и да е той, но си е ваш.

А замисляли ли сте се дали бихте могли да съжителствате с втори като себе си? Дали бихте изтърпяли същия човек като вас, но да е отсреща ви? Щяхте ли да се разбирате? Все пак трябва да има някакъв баланс: силният допълва слабия, решителният – плахия, енергичният – спокойния и т.н. Схванахте идеята, надявам се.

  • SveRaz
  • 0