В днешно време все по-малко започваме да се притесняваме от различните от нас. Обществата налагат един модел на „толерантност“, който дали ще бъде лицемерен или искрен означава, че голяма част от обществата са разбрали, че различното не означава задължително опасно.
Всъщност в миналото точно това е била причината, поради която на различията не се е гледало с добро око. Чисто животинският импулс, благодарение на който „по-силния оцелява“. И тъй като хората сме стадни животни, които не могат да функционират без други себеподобни, за тези, които са обявени за „различни“ става много трудно да живеят и оцеляват.
Религията също оказва сериозно влияние върху разбиранията на хората, за това кое е „нормално“ и кое не. Поради тази причина хомосексуализмът се е възприемал като абсолютен грях и много хора са били дори убивани, заради подобен тип предпочитания.
В днешно време все повече се опитваме да разберем и да приемем, че хората, които са хомосексуалисти не го избират да бъдат такива, а се раждат с това свое предпочитание. Все повече обществата се стараят да наложат максимата, че това каква им е сексуалната ориентация, няма никакво отношение към това какви хора са и какви са професионалните им заложби. Ето защо в редица западни държави се налага закон против дискриминацията, който освен жените, цветнокожите и хората с различен тип заболявания, защитава и хомосексуалистите.
Може би законите са крайна мярка, но само така обществото ще свикне с идеята, че няма защо да се притеснява от „различния“. Просто защото притесненията и страхът се провокират от незнание. Когато човек е наясно със себе си и опознава „различното“ вижда, че то всъщност не е толкова „различно“, колкото си го е представял.
