Какво е Диксит?

Posted on 26 Feb 2016 In: Раз-Лично

Когато обикновените настолни игри не са достатъчни, има Диксит. 🙂

dixit-2Това е нещо като покер на въображението. Сериозна съм! Диксит е игра, която се състои от два основни компонента – игрална табло тип “дъска” и карти за раздаване. Върху дъската има пулове/ фигури, с които участниците се придвижват. Картите от своя страна са много и могат да се допълват като се закупуват отделни комплекти.

Играе се с повече от 4 участници, но най-много 12. На всеки участник се раздават по 6 карти. Поставя се старт с Разказвача. Това е първият играч, изтеглен чрез жребии, който избира карта от своите и казва дума или разказва история, вдъхновена от рисунъкът върху нея. Поставя картата с лице надолу, така че никой да не знае какво точното изобразява тя. Останалите участници трябва да разгледат добре и изберат някоя от своите карти, която според тях отговаря на думата или историята на Разказвача. Поставят също с лице надолу върху първата. Накрая всички карти се разбъркват и обръщат. Всеки залага коя е картата на Разказвача.  Начисляват се точки според залозите и фигурите/пуловете на играчите се придвижват по определен начин по дъската до финала.

bord-games3Диксит е социална игра, защото при нея комуникирането между хората е на ниво опознаване на начина на мислене. Тя е асоциативна и развива въображението по неописуем начин. Едно е да кажеш на какво ти прилича рисунъкът на картите и съвсем различно да направиш такава история или да назовеш такава дума, че да накараш другите да се опитат да я претворят в карта от наличната им ръка.

Диксит е красива. Картите могат да бъдат разглеждани с часове. Диксит е полезна и за деца, защото ги учи да разказват. Ако бях учителка, съвсем сериозно бих избрала точно тази игра за час на класния ръководител.

А вие играли ли сте Диксит?

Красотата няма измерения. Красотата е всичко онова, което можем да наречем харизматично, чаровно, добро, по лична преценка. Тя се пречупва през индивидуалната призма. Така например за вас може нещо да е красиво, докато за мен – не. Или обратното. Щаблонът, който възприема обществото не важи във всички случаи и обстоятелства.

А какво ще кажем за самовъзприятието. Като цяло една част от хората имат високо самочувствие и се мислят за физически забележими, но друга част, при това по-голяма, не считат себе си за носители на подобни характеристики, просто защото са извън стереотипа. Те се възприемат за обикновени и съзнателно се опитват да бъдат просто различни, без надежда, че някога ще бъдат причислени към хубавците. Затрогващ е моментът, когато някой им каже, че всъщност са красиви.

Това видео е точно такова. То показва толкова много за човека и неговата богата на емоции душевност. Споделям го с вас и се надявам то да ви докосне така, както докосна мен.

Малките пакостници най-добре ще оценят всяко кулинарно творение и няма да се посвенят да ви кажат, ако глазурата на сладкиша ви е по-мазна или зърнеста, или пък като цяло десертът ви не е достатъчно сладък.

Ако искате да получите реално мнение за изпълнението на избрани от вас рецепти с шоколад, поканете деца да ги опитат. Това може да са вашите или съседските.

Защо децата са най-добрите дегустатори?

За да дегустираш, ти трябва чувствително небце, така казват, но всъщност имат предвид, че е необходимо развито обоняние и вкус. По-възрастните хора губят обонянието си с течение на времето и това води само до усета за солено, сладко, горчиво, кисело. Те не успяват да почустват отделните нюанси. Затова много често възрастни се оплакват, че дадено нещо няма вкуса като от едно време. Истината е, че не даденото нещо се е изменило, а по-скоро хората с възрастта са загубили чувствителността си.

Децата са свежи, млади, веднага могат да ви кажат какво им харесва и какво не. Чувствителни са към текстурата на храните, подправките и вида на сервираното като цяло. Те никога няма да посегнат към нещо, което не им изглежда достатъчно апетитно. Тази искреност е трогателна и много полезна в кулинарията.

girl-with-chocolate-muffinsАко ще изпълнявате рецепти с шоколад, вие първо трябва да имате предвид следните неща: каква рецепта ще изберете; шоколадът ли ще е основният вкус; кой шоколад е качествен, независимо дали избирате рецепта с тъмен или млечен шоколад. Всеизвестно е например, че Nestle се придържа стриктно към Quality for kids стандарти в своите десерти – от сладоледи до шоколади и шоколадови изделия. Затова Nestle шоколадите може би и за вас ще са добър избор. Подходящи са за топене, стъргане и печене.

Направете дегустацията под форма на игра:

1.Пригответе три различни десерта и сложете по малко парче в три чинии пред всяко дете. Общата рецепта може да е за мъфини, но вмъкнете различен вид шоколад – по-качествен и по-малко такъв/ бял или кафяв. Декорирайте чинията по различен начин;

2. Дайте на всяко дете дъска и маркер или лист и флумастер и го помолете да запише оценката си по 6-тобалната система;

3. Нека децата опитат от всяка чиния и дадат мнението си;

4. Накрая вземете предвид резултатите.

Ще се убедите, че децата ще харесат най-много десерта с най-качествените продукти.

След 30 години ще бъда точно на 54. Често се питам каква ли ще съм тогава и какво ще съм постигнала.

best-50s-haircut-sharon-stoneМного лесно мога да кажа от сега какво искам, но как ще се развие животът ми е съвсем различна работа.

На първо място бих искала да имам кариера, която, както съм започнала сега, да градя и занапред. Всъщност не ми се ще точно кариерата да ми е на първо място, но отдавна парите са неизменна част от общността ни и без тях сме за никъде. Така че, за да съм добре, трябва да разчитам на себе си и за това ми трябва кариера.

На второ място е добре да имам семейство, но не бързам. Като гледам как се разпадат браковете и как всеки се чуди на кого да изневерява, хич не ми се бърза да се женя. Ще си избирам дълго партньор и дори да се омъжа на 35 ще го направя само ако съм сигурна, че следващите години до края на живота ми ще мога да разчитам на този човек и няма да се притеснявам от разводи и семейни кризи поради неразбирателство. Деца също искам, но както казах – не бързам.

Искам да съм попътувала малко. Не много, но да съм видяла това и онова. Сама или с половинка – нямам претенции.

Представям си се деен човек. Не от тези, които висят по кафенетата, а по-скоро от тези, които се занимават активно с хобита, спортуват и ходят на различни мероприятия.

Също така си се представям със светло боядисана коса, светски дрехи, а не като онези вуйните по българските улици. Има много жени, които, след като станат семейни, се изоставят и заприличват на тетки. Започват да носят анцузи и широки пуловери. Аз се надявам да не съм от тези. Ще съм модерна.

И така, да съм жива и здрава, такава е представата ми като петдесетгодишна жена. А ти, читателю, как се виждаш на тази възраст?

Каквото било, било

Posted on 4 Jan 2016 In: Раз-Лично

Не, това не е песен на Криско или на друга популярна сред младите поп или рап звезда. Това си е един рефрен, който си ни е добре познат и си го повтаряме само за да се уверим, че все още го помним.

new-years-eve-globalСтъпихме в новата 2016-та година. Да ни е честита! Надяваме се да е по-добра от предходната и си пожелаваме всичко лошо да остане назад в миналото. Да е “било”, а хубавото “да бъде”. Тази вътрешна нагледа е доста полезна, защото в случването на нещо обикновено се съдържа магията на вярването. Естествена сугестия или така нареченото самоизпълняващо се пророчество, което ние сами си пророкуваме. А именно – силно вярваме, че бъдещето ще е по-добро и само заради това мислене го правим такова.

Силата на мисълта ни е много важна. Особено когато ни се е случило нещо не много приятно през изминалата година. Благодарение на всеобщото празнично посрещане на новата година ние психологически слагаме стена на миналото и посрещаме настоящето.

Всъщност колективната мисъл помага на индивидуалната да осъзнае. Затова е добре, когато някой е преживял нещо неприятно най-добрите му приятели или близки да му организират някакво тържествено събитие, в което съвсем ритуално се изпраща старото и се посреща новото. Така на чисто психично ниво ще се осъществи пречистването и поемането към бъдещето.

И така, приятели и читатели, независимо дали 2015-та е била по-благосклонна и добра за вас или има неща, които искате да си останат там, не забравяйте, че новата 2016-та ще бъде много по-щастлива и ви гарантирам, че ще е такава, само трябва и вие да сте убедени в това.

Люти чушки у дома

Posted on 9 Dec 2015 In: Раз-Лично

Типично, в домашни условия се отглеждат декоративни растения. Някои видове палми и цъфтящи ни привличат погледа и ни карат да се гордеем със своите зелени любимци. Напоследък в доста модно се превърна отглеждането и на подправки, независимо дали имаме къща или живеем в апартамент. На терасата, на перваза, в дневната или в определено кътче от кухнята. Някои проявяват повече творчество и използват жилищното пространството, за да превърнат затвореното помещение в истинска градина.

Но какво ще кажете за плодовите растения? Вярно е, че някои си имате малки лимонови дървета, но това съвсем не е толкова необичайно като това да си посадиш домати, краставици или люти чушки на терасата, например. А още по-необичайно е, когато тези три изброени плодни растения са в самия ти дом.

home-chili-peppersНаскоро видях, че и дори се обзаведох, с чудесни чушчици. Алено червени, много лютички,  които при това са неописуемо вкусни (ако обичате пикантната храна, разбира се). Когато ги видях на витрината на цветарския магазин, първо си помислих, че са от тези декоративните тревисти саксийки, чиито плодове не стават за нищо друго, освен за украса. След това цветарката ме убеди, че точно тези стават и за похапване и аз си ги взех. За да не изглежда много градински кухнята ми, а по-скоро закачлива, добавих малка фигурка, прикачена към дървена пръчица. Забучих я в саксията. Представлява много люто черно коте, т.е животинка, която гледа сърдито над чушките.

Получи се забавно. Минавам, поздравявам намръщения пазител на лютия плодов зеленчук, откъсвам една или две, измивам и добавям към салата, сърмичките или слагам на масата, всеки да си избира с какво да си хапва. Понякога препичам и овкусявам с оцет, сол и олио. Стават душички. А ти какво отглеждаш у дома?

life pillНе се бях замисляла за старостта като болестно състояние, но ето че модерни изследвания като че ли се опитват да ни кажат точно това. Преди няколко дни четох статия в американско онлайн издание, че учени се опитват да излекуват остаряването като измислят медикамент, който да поддържа живота ни до около 120 години, при това още по-сензационното е, че идеята е този лек да ни поддържа млади или поне да ни помага да не изглеждаме на видима възраст над 40 години.

Фантастично! Представяте ли си?

А може би не… Първоначалната ми изненада и еуфория от новината бе заменена със съмнение, а след това с нежелание да чета повече. Защото се сетих за тези две неща.

Първото е… как е хрумнало на някого изобщо да разглежда старостта като болест. И си отговарям на този въпрос – все пак болестта води до трансформация на клетките в организма, до видими изменения във вида и прочие. Ако погледнем така на нещата то измененията, до които води старостта – отпускане и изсушаване на кожата, износване на организма и спад в имунитета в последствие на което се появяват други болести… – да тогава може да се каже, че старостта е много неприятна.

Бленуваме за вечна младост, защото тя носи красота, сила, потентност. Всички искаме да имаме физическата възможност да се радваме на живота и да градим за децата си свят, в който те ще живеят по-добре и по-дълго и в по-голяма безопасност.

Но дали това наистина е възможно? Ако опитите за тестване на този медикамент започнат сега, резултат евентуално ще има след около 20 години при непрекъснати изследвания на жизнените показатели на хората, върху които се извършва тестването. При това никой не би могъл да знае колко дълга би могла да бъде продължителността на живота на тези хора, след като са приемали лекарството. Затова ще трябва да се наблюдават от екип учени до последния им час и да се установи точната причина за напускането им на земния им път. Като включим и възможността за странични ефекти и тяхното отстраняване, то бих могла да заключа, че все пак откритието на такъв източник на по-дълъг живот ще отнеме поне век.

Дори след век… колко ще струва едно такова лекарство? Моят отговор – толкова много, че няма да има масово производство, а само отбрани ще могат да си го позволят. Като не става дума само за богаташи, а може би за хора с власт или такива, поставени на стратегически позиции, за които власт имащите ще сметнат, че трябва да бъдат поддържани – като папата, например. След това идват президентите на Великите сили, монарси и знатни шейхове.

Предвиждам, че по-висока продължителност на живот на едни, ще доведе до много мъка и страдание за други. Периодите на едно и също статукво ще са по-дълги, по-дълги ще са и управленията, животът ще се цени по-малко.

Независимо дали старостта се приема като болест или не, лекът би предизвикал много повече беди, отколкото радости. Вие как мислите?

Има доста време до коледните празници, но ако трябва да сме честни, времето фррр…. ей така ще литне. Преди да сме се усетили, ще вземем заплата и ще трябва да разпределяме оскъдните доходи– кое за храна по празниците, кое за допълнителни разходи, покрай посрещане на гости, за пътуване и за подаръци и изненади за обичаните хора.

Ако сте майки, сестри или млади момичета, притежаващи и капчица талант, тогава вие имате едно изключително предимство пред много други хора. То е, че можете да сами да изготвите уникални бутикови подаръци. С идеите ще ви помогна мъничко аз, защото много хора от скромност и не вяра в собствените способности, не мога да се ориентират точно какво могат да направят.

Скъпи майстори и майсторки, най-чудесният подарък за представителките на нежния пол е гривна. Има хиляди варианти да направиш такава. Доверете се на сръчността си и вижте в Интернет, че има особено много варианти. В това отношение много ще помогне сайтът Pinterest, където ще отриете дори инструкции за създаването на какви ли не джунджурии.

Подари картина на обичан човек. Не е нужно да е шедьовър. Все пак най-големите творби приличат на домашни цапаници, а ти можеш да вложиш много усет, особено ако знаеш каква е обстановката и цветовата гама в дома. Направи геометрични фигури, налепи различни материали и създай колаж или пък използвай шаблони с различни флорални елементи.

Кукла за ключодържател. Това ще зарадва всеки с приключенски дух. Можеш да направиш като топче с очи от копчета или мъниста за мъж или като коте или пиле – за жена. Трябва ти само плат и малко памук.
Ако пък си доста талантлив в рисуването, винаги можеш да изрисуваш порцеланова, стъклена чаша или буркан.

home made

Обложките или разделите за книги ще трогнат всеки четящ човек, а идеалната добавка към коледните подаръци е красива ръчно направена картичка.

Заемайте се дами, а защо не и талантливи господа, защото ноември преполови вече и ей сега ще дойде Коледа 🙂

Различните народи следват свои специфични традиции и уникални обичаи, според които устройват религиозните и етническите си празници. По света са се създали неподражаеми чествания на различни поводи, чиято слава постепенно се разнася надлъж и шир по цялото земно кълбо. Ето защо много народи стават приемници на чуждоземни празници и макар да нямат свои обичаи в това отношение, те са доволни да превърнат скучния ден в нещо повече от обикновен делник. Кои са едни от  най-красивите празници, придобили популярност извън пределите на собствените си държави?

1. КОЛЕДА. Дядо Коледа. Най-голям празник на християнските народи. Но излиза малко извън чисто религиозните обичаи. Като цяло сред източните православни страни е била до не отдавана разпространена идеята за Дядо Мраз и подаряването на подаръците на Нова година, като Коледата сама по себе си остава чисто християнски ден. Дядо Коледа обаче е един такъв мил и симпатичен образ, който умилява, а идеята за получаването на подаръците малко по-рано, при това с елени и шейна, кара малките деца да го обикнат. Така Коледата превзема кажи-речи 4 континента – Европа, Северна Америка, части от Южна Америка и Азия (броим като 1, тъй като и двата на са цели), както и Австралия.

2. Свети Валентин. Това си е чисто католически празник, който обаче носи послания за най-истинската и изпълваща емоция – любовта. Затова много страни по света не могат да минат без Ден на влюбените, а самият светец Свети Валентин остава само за католиците.

3. Ден на жената. Няма по-трогателно нещо от това да се нарочи ден за почит към майката, жената, даваща живот и носеща в себе си способността да създава живот. Тъкмо за това този празник е универсален и световно тачен.

4. Холи. Независимо традициите, независимо религията, красотата на индийския празник Холи превзема света. Борбата с цветен прах, забавлението, създаването на положителни емоции, които правят всички щастливи е същественото. Все повече страни организират своеобразни пъстри битки на този ден най-вече за радост на деца и тийнейджъри. holi dog

5.Хелоун. Наближаващият празник набира все по-голяма популярност. Но не с религиозната си значимост, а с настроението, което създава, заради възможността на хората да се маскират и да си правят бели. А маскарадът и пакостничество не знайно защо привлича всички ни. Не може само във Венеция да има фестивали с маски и само в Рио де Жанейро да се предрешават екзотично. Идеята на Хелоуин да се маскираме за да гоним злото е десет пъти по-привлекателна и печели, просто защото се крием зад мисълта, че помагаме на доброто. При това кой го интересува, че трябва да е страшен в облеклото си. В много страни забравяме за зомбитата, а сме секси вещици, палави дяволчета или мъжествени Зоровци.

Сещате ли се за още красиви международни празници или празници, които добиват международна известност?

След като миналата година Крисия, Хасан и Ибрахим достигнаха до 2-ро място на Детската Евровизия, домакинът на тазгодишното шоу ще сме ние самите. Това превръща конкурсът в голямо преживяване за България. Известни са дизайнът на сцената и водещите. Факт са и редица участници от други страни.

Тази година Слафи Трифанов и екипът му се заеха със задачата да излъчат новия победител в Евровизия за деца, като задачата им бе да изберат глас, а след това да създадат музика за текст с печеливша мелодия и съдържание.

И ако все още не сте чули избора на България за 2015 година, моля на вашето внимание – Габриела Йорданова и Иван Стоянов и техните „Цветовете на надеждата”: