Всеки един от нас си има някакви интереси. Те са различни в зависимост от тези на другите. Интересите могат да бъдат свързани с: мода, спорт, рисуване, музика, изобретяване на предмети, компютри и техники, колекциониране и още много други. Но трябва ли да пренебрегваме интересите и хобитата на заобикалящите ни хора? Според мен не. За това сме хора, защото сме различни, както ние така и нашите интереси. Точно обратното трябва да ги уважаваме за да уважават и нашите. Не може да обвиняваме някои за това към какво се увлича. Ако човечеството има еднакви интереси то няма да може да се развива, ще си стои на едно и също ниво. За това има много области, към които хората се насочват и усъвършенстват. Голямо предимство например е в една компания да участват хора с различни интереси. Така всеки един участник в нея ще научава нещо ново за други области и ще пояснява по своята. По този начин тези хора обогатяват своите знания и ако пренебрегват интересите на другите, а уважават само своите компанията ще се разпадне. Ето защо не трябва да пренебрегваме различните интереси. И все пак кои сме ние за да пренебрегваме или отричаме интересите на другите, всеки има право на избор към какво да се увлича и занимава, нали живеем в демократична страна.
Какво ще кажете за хората с различни очи, а за животните? Всеки човек има някакъв цвят на очите – зелени, сини, кафяви, черни, пъстри, гълъбови и т.н. В днешно време дори съществуват лещи, които наподобяват котешки очи, тигрова окраска, зеброва окраска и други. Вече е много лесно да си смениш цвета на очите, ако не си го харесваш само с едно поставяне на най-различни видове лещи. Друг е въпроса, че това не е много евтино удоволствие. Но като озаглавявах статията си, нямах предвид това, което написах до тук, а това едното око да е един цвят, а другото – друг. Много интересно нали? Това явление можем да го наречем феномен на природата. По света има десетки хора, които са пример за този феномен. Дори има поверие, което гласи, че хора с различни очи са лоши и злобни. Вие виждали ли сте такива? Аз лично не съм виждала такива, но пък напоследък все по-често срещам такива животни. Попаднах на две котки с различни очи и останах много изненадана. В природата съществуват и други такива примери. Това са кучетата от породата хъски. При тях почти винаги се наблюдава това явление. Даже има твърдение, че това е белег за да се разбере дали даденото куче е чистокръвно.
Всяко лице има характерни и лесни за описване черти, чрез които от една страна се отличава от другите, а от друга точно тези особености ни помагат да разпознаваме някого, когато го видим. За мен например едно лице може да се запечата в съзнанието ми несъзнателно или целенасочено да търся белези, които да запомня. Именно тези белези ми помагат при някаква асоциация. Това за мен е много важно, защото работата ми е свързана с хора и срещам доста различни физиономии. Правейки си извод от наблюденията за мен всяко лице има не една, а няколко характерни или основни белези-черти. Каква методика съм си изготвил за разпознаване на някои лица? Примерно: разделям ги на отделни компоменти, подчертавам особеностите, които ми се набиват на пръв поглед в очите ни и най- вече запомням лицето с помощта на тези характерни или специфични белези. Моя съвет е да постъпите по същия начин с всяко едно лице, без значение дали е на снимка или реално пред вас. Личността има изобилие от отличителни белези, които могат да се разделят на няколко основни групи. Според мен те са: черти на лицето (чело, очи, вежди, уста, зъби, форма на брадичката, усмивка, тръпчинки, кожа и т.н), характерни белези свързани с тялото (глас, фигура, шапка, прическа, облекло, ръце, стойка, бижута, миризма, жестове, възраст, език, ръст, и най-вече характерни неща независими от тялото), професия, приятели, кола, хоби, умения, постижения, жилище т.н.. За мен лично най-много се набиват на очи чертите на лицето, следват ги телесните белези, както и несвързаните с тялото дадености и особености.
Честита нова година на всички читатели. Във връзка с изминалите новогодишни празници реших да напиша една статия за да ви напомня за събитията, карайки хората да се събират, празнуват и веселят заедно. Започваме с първия ден на годината първи януари-Василов ден. Въпреки, че предната вечер сме се напразнували доволно, посрещайки новата година нищо не ни пречи да уважим хората, носейки името на своя светец и да продължим веселбата. Продължаваме с Йорданов и Иванов ден на шести и седми януари. Славейки се със своя ритуал, Йорданов ден е уважаван празник в цялата ни страна, а именно хвърляне на кръста във вода-реки потоци и други. Сигурно няма семейство, в което да не присъства поне един човек, носейки името Иван или Иванка, това е едно от наи-разпространените имена в България. След това минаваме към другата двойка празници Антонов и Атанасов ден, поредния двудневен празничен маратон. Януари – месецът с най-много именни дни през годината. Дни, в които можем да покажем уважение към близки и любими хора, да поздравим наши приятели, с които не сме се виждали и чували от много време, повод за празнуване, изживяване на весели и хубави моменти. Празниците са хубаво нещо. По празниците хората се сплотяват. Ние българите трябва да сме много щастливи, защото нашата история и нашите традиции са ни предоставили много поводи и събития за празнуване през годината.