Актуална към момента е темата за забраната на пушенето на обществени места. Много хора може би са недоволни от този факт, но на мен лично много ми допада, че няма да е задимено по заведенията и нощните клубове. Ще споделя, че аз също съм пушач, но не обичам да се храня или да танцувам и да си пия питието, а помещението да е задимено. От известно време с приятелките ми посещаваме ресторант, в който на първия етаж е забранено да се пуши и искам да отбележа, че аз и момичетата се чувстваме прекрасно без цигарен дим. Въздуха е свеж, дрехите ни не миришат както обикновено на цигари, а на приятния ароматизиран въздух в заведението. Разбира се по някое време на престоя ни, започва да ни се пуши, но излизаме навън и това ни спестява доста цигари и същевременно пари. Сигурна съм, че доста от страстните пушачи няма да се примирят с мисълта, че ще излезнат на заведение и няма да пушат вътре, а трябва да излезнат навън. Аз и компанията ми, вече свикнахме с този факти и въпреки, че повечето сме пушачи, както споменах по-горе не се притесняваме да прекараме една страхотна вечер в заведение без тютюнев дим където не се чувства необходимостта от никотина, а и не забравяйте, че да се пуши вече не е модерноо 🙂
https://razlichna.info/wp-content/themes/anemos/images/empty/thumbnail.jpg
150
150
SveRaz
SveRaz
https://secure.gravatar.com/avatar/09dd1d6df61218d0c1ad710627d326f6?s=96&d=retro&r=g
Тази година съм много разочарована от сезоните, като не се оправдаха очакванията ми нито за зимния, нито за летния сезон. Зимата беше дълга и студена, а пролетта е мрачна и дъждовна. Може би има доста хора като мен, които не са останали доволни от тези факти, но на природата никой не може да се влияе. А къде е слънцето се питам аз, това дългоочаквано слънчице, което всеки чака и всеки му се радва. Едни го чакат за да му се насладят на неделния поход, други го чакат за да прекарат час или два на пейката в градинката под слънчевите лъчи, а трети чакат слънчевите лъчи, които ще напълнят плодовете на посевите им. Сегашното мрачно и мокро време скапа настроението ми и нито ми се излиза, някъде, нито ми се стои вкъщи, дори не знам какво искам и какво трябва да направя, че да си приповдигна падналото настроение. Накрая може би ще отида да се понамокря малко вън на дъжда. С нетърпение чакам да се събудя в идните пролетни сутрини, когато слънце е огряло в стаята ми, но за сега се питам – къде е слънцето? Искам да топло, свежо утро, осветено от слънце, ухаещо на влагата от изпаряващата се роса по тревата. Когато ми се случи това утро, първата ми работа ще бъде да го споделя тук 🙂