Тази година съм много разочарована от сезоните, като не се оправдаха очакванията ми нито за зимния, нито за летния сезон. Зимата беше дълга и студена, а пролетта е мрачна и дъждовна. Може би има доста хора като мен, които не са останали доволни от тези факти, но на природата никой не може да се влияе. А къде е слънцето се питам аз, това дългоочаквано слънчице, което всеки чака и всеки му се радва. Едни го чакат за да му се насладят на неделния поход, други го чакат за да прекарат час или два на пейката в градинката под слънчевите лъчи, а трети чакат слънчевите лъчи, които ще напълнят плодовете на посевите им. Сегашното мрачно и мокро време скапа настроението ми и нито ми се излиза, някъде, нито ми се стои вкъщи, дори не знам какво искам и какво трябва да направя, че да си приповдигна падналото настроение. Накрая може би ще отида да се понамокря малко вън на дъжда. С нетърпение чакам да се събудя в идните пролетни сутрини, когато слънце е огряло в стаята ми, но за сега се питам – къде е слънцето? Искам да топло, свежо утро, осветено от слънце, ухаещо на влагата от изпаряващата се роса по тревата. Когато ми се случи това утро, първата ми работа ще бъде да го споделя тук 🙂

Google+ Comments