Monthly Archives :

януари 2015

Вещиците били под 50кг. (!?)

150 150 SveRaz

WitchИли върлини със снаги тополи, или нежни дами, или миньончета. Такива били вещиците. Това каза наскоро руски сайт, който очевидно, съдейки по подобна статия, има доста интересна тематика.

Оказва се, че прословутата метла можела да издържи само жена, която е под или точно 50кг., изчислили псевдоучени, религиозни служители или следователи по окултното през Средновековието. Специална везна отмервала 49,5 кг и ако въпросната девойка била заподозряна, че е вещица, при това била хубавица и тежала точно толкова, без съд и присъда е изгаряла на кладата. Руските специалисти от сайта намират именно в този период (17 век) от историята на Европа разковничето на въпроса защо германските и английските жени не са красиви. Според тях именно това търсене на вещици през Средните векове е станало причина за смъртта и следователно затриването на много добри гени от красиви жени с фина костна структура. Разбира се, нищо не се споменава за мъжете като носители на доминантен ген на красивата външност, което само по себе си говори много. 🙂

Интересно обаче как до ден днешен се е изменило коренно схващането за вещерството като цяло. Само четири века по късно,  с помощта на много писатели, аниматори като Дисни и други филмови режисьори, представата ни за злите магически същества е напълно преобърната. Днес смятаме, че красивото е обвързано с добро, а лошото – с грозота. Това е и причината злата вещица да бъде стереотипно вече изобразявана като грозна бабичка, с брадавица, яхнала рошава метла, докато ангелско красивата жена, която прави магии, наричаме вълшебница, магьосница и й придаваме извършването на добри дела.

Е, братя руснаци, очакваме да обясните тази закономерност, а след статията за вещиците, чакаме и предложение защо гномчетата са ниски и китайци ли са те. Може пък да излезе нещо весело от цялата работа. 😉

Тълкуване на понятието „любов“

150 150 SveRaz

23.punctuation-logosОпределено любовта се възприема различно. Може би е заради всички нейни проявления, които, да си го кажем в прав текст, объркват представителите на силния пол.  Имаме обич, любов, влюбеност, обожание, вманиачване, харесване, привлеченост… все нюанси на едно и също чувство, които мъжете трудно могат да разпознаят. Проблемът идва от там, че когато имат отношения с една жена те обикновено се чудят как точно да ги формулират – дали просто я харесват, дали са влюбени или физически привлечени. За това не рядко когато жена попита мъжа „Какво изпитваш към мен?“ , той й отговоря след няколко минутен размисъл „Ами, хубаво ми е с теб“. Но това „хубаво ми е“ е достатъчно да възпламени яда й.

Дали ние, по-нежния пол, можем по-добре да дефинираме понятието заради нашата по-силна чувственост, не е съвсем сигурно. А да не изключваме и факта, че някои мъже са много наясно със себе си, но просто не искат да го признаят. Разликата между основните понятията обаче, трябва да е налице. Любов е обикновено чувството между мъжа и жената – онова, което възниква след като минете през харесването и физическото привличане. Бих казала, че то ознаменува и двете. Обичта е по-късния етап, когато вече се чувствате свързани. Тук ключовата дума е „свързани“, за това се казва, че изпитваме обич към родителите си, кучето, децата, любимата възглавница (например). Вманиачването не е много хубаво нещо – то няма физически аспект, нито свързаност – то е просто психологическа нагласа, най-често едностранна. Свързано е с чувството на неудовлетвореност, безпочвени копнежи и наранено его. Обожанието, аз лично го свързвам с някаква ненаситност.

От какво идва цялото недоумение, след като изписах тези общоизвестни факти. От това, че всеки има различна чувственост.  Някои хора са по-големи индивидуалисти и имат нужда от повече лично пространство, други пък се сблъскват с наложена от семейството представа и не знаят какво да правят, когато любовта ги застигне и не са сигурни дали е любов изобщо. Но най-сигурният знак, че тя е дошла, независимо дали можете да я определите, или не, е когато желаете да сте точно с този човек и не си представяте да не го виждате за по-дълъг период от време.

Отдалечаване от семейството и близките

150 150 SveRaz

Растем и се развиваме, няма как. С това идват в живота ни много емоционални първи стъпки като първата квартира, заживяването с партньора, а след това и божествени събития като годеж, сватба, раждане. Общото между тях е, че малко или много се отдалечаваме от семейството и роднините си в името на това да свием свое собствено гнездо.

call to your parentsИма една приказка, която казва обаче, че дъщерите остават за цял живот. Разбира се, всичко зависи от възпитанието, но за разлика от сина, стараещ се да стане по-бързо самостоятелен, то дъщерите запазват връзката със семействата си завинаги. Търсят подкрепата на майките си покрай раждане, обаждат се за готварски съвети, да споделят или да си поплачат. В повечето случаи дъщерите са по-грижовни и към татковците. Всеизвестно е, че именно те са тяхната слабост.

Може ли обаче да съществува конфликт между старото и новото семейство? В много случаи – да. Има връзки, в които отсрещният партньор е много упорит, голям индивидуалист и има претенции за това колко често ходи на гости при родителите й, колко често ги посещават тъщата или тъста. Има много против споделянето и смята, че жена му не трябва да звъни толкова често на майка си за разните му там съвети или просто ей така. Това е един не рядко разпространен сценарий, който за жалост се развива както при мъже, така и при жени и е една от причините за отдалечаване от семейството.

Какво да правите, ако вашата половинка е толкова обсебваща и с подобно мнение по този въпрос? Най-добре седнете и поговорете. Обяснете му, че семейството си е семейство и тъй като те са се грижили за вас – дали са ви възпитание и образование, не е редно когато остаряват и имат нужда от внимание вие просто да ги зарежете. Подобна неблагодарност не бива да е присъща за никого. След това се опитайте да намерите баланс на взаимоотношенията във връзката ви като се съобразите с желанията му, и не накърнявате вашите собствени интереси и нужди да сте близо до корените си. Все пак винаги можете да звъннете на близките си, за да ги питате как са, докато отивате до магазина или се прибирате от работа. Той няма да разбере, а вие ще сте доволни. И не забравяйте – вашите собствени деца ще следват примера ви след време.