Светът, в който не искам да живея, е гангренясал от парадокси: децата на един континент умират от глад, а на друг – от преяждане; опаковката винаги е по-важна от съдържанието; ябълката на Стив Джобс ни вкарва в по-големи грехове от тази на Адам и т.н.
Говорейки за парадокси, не може да подминем с лека ръка родната България. Микросветът на България, в който не искам да живея, е не само гангренясал, ами плаче за ампутации.
Добре дошли в майката на парадоксите! Тук по дрехите посрещат и по колата изпращат. Ама не какви да е дрехи, ами задължително с крещяща емблема на някой от водещите световни брандове, пайетки, лъскавко, натруфено, или с други думи, колкото повече, толкова повече.
Същото се отнася и за колата: ако не е “BMV” или недай си Боже “AUDI”, по-хубаво изобщо не я изкарвайте от гаража. Отговарящите на описаните критерии всяка седмица посещават хитови чалга заведения, профилните им снимки в социалните мрежи имат за фон санитарно помещение, а статусите варират от „Само Господ може да ме съди!“ през „Обичам моетУ МилУ!“ и задължително стигнем до „Пак заминаха 2 000 лева снощи“… Къде има парадокс тук ще попитате. Цялата ситуация е един голям парадокс, една жалка хумореска: същите тези индивиди живеят в 20-годишни панелки, майките и бащите им броят последните си стотинки за хляб и дебнат някой салам, тип „Кучешка радост“, на промоция, за да вкусят месо. Същите тези тузари, гъзари, батки и кой знае още как ги наричат по различните краища на страната карат коли за над 20 000 лева, а нямат пари да заредят бензин, харчат показно по заведенията, а после цяла седмица карат на фотосинтеза.