След 30 години ще бъда точно на 54. Често се питам каква ли ще съм тогава и какво ще съм постигнала.
Много лесно мога да кажа от сега какво искам, но как ще се развие животът ми е съвсем различна работа.
На първо място бих искала да имам кариера, която, както съм започнала сега, да градя и занапред. Всъщност не ми се ще точно кариерата да ми е на първо място, но отдавна парите са неизменна част от общността ни и без тях сме за никъде. Така че, за да съм добре, трябва да разчитам на себе си и за това ми трябва кариера.
На второ място е добре да имам семейство, но не бързам. Като гледам как се разпадат браковете и как всеки се чуди на кого да изневерява, хич не ми се бърза да се женя. Ще си избирам дълго партньор и дори да се омъжа на 35 ще го направя само ако съм сигурна, че следващите години до края на живота ми ще мога да разчитам на този човек и няма да се притеснявам от разводи и семейни кризи поради неразбирателство. Деца също искам, но както казах – не бързам.
Искам да съм попътувала малко. Не много, но да съм видяла това и онова. Сама или с половинка – нямам претенции.
Представям си се деен човек. Не от тези, които висят по кафенетата, а по-скоро от тези, които се занимават активно с хобита, спортуват и ходят на различни мероприятия.
Също така си се представям със светло боядисана коса, светски дрехи, а не като онези вуйните по българските улици. Има много жени, които, след като станат семейни, се изоставят и заприличват на тетки. Започват да носят анцузи и широки пуловери. Аз се надявам да не съм от тези. Ще съм модерна.
И така, да съм жива и здрава, такава е представата ми като петдесетгодишна жена. А ти, читателю, как се виждаш на тази възраст?