Ако времето го позволява, от ранна пролет, та чак до късна есен в нашия квартал започваме с гощавките на открито и специално приготвените меса за барбекю за градина. Всеки от съседите имаше самочувствието, че е майстор на скарата и след всяко събиране се заканваха един на друг, че следващата седмица ще си покажат кое как се прави. В един момент споровете толкова се разгорещиха, че ние жените решихме да им спретнем кулинарни междусъседски войни.
Всеки от майсторите на скарата щеше да приготви ястие на своето барбекю за градина и да го донесе на определено място. Съдиите в надпреварата щяха да бъдат най-капризните, за които някой може да се сети – нашите деца.
Мъжете приеха предизвикателството с голям ентусиазъм, а за нас това беше повод за още едно междусъседско забавление. Подготовката беше трескава – мъжът ми ходи до специални кланици, за да избере най-прясното и качествено месо. Прекара сигурно половин ден на пазара, за да избере пресни и ароматни подправки, а ден преди предизвикателството, което им бяхме подготвили, започна да си приготвя месото. Значително време отдели и на маринатата която, според него, е неговото тайно оръжие. Рецепта, която научил от прабаба си и която придава на месото крехкост и страхотен аромат (обожавам да го ям). Също така, толкова се беше ентусиазирал, че поръча ново барбекю за градина от каталога на Зелена линия. Искаше не само рецептата му да бъде най-добрата в квартала, но и уредът, на който го готви, да няма равен на себе си.
И ето, че уреченият ден настъпи. Още от сутринта започна трескава подготовка. Междусъседските кулинарни войни се превърнаха в празник за квартала. Децата очакваха с нетърпение да заемат и изпълнят отговорната си задача, а ние жените със сълзи на очите от смях, разказвахме една на друга за действията на съпрузите си.
На уреченото място всеки кандидат за майстор на скарата донесе своето творение. Имаше всякакви разновидности – пържоли (свински и пилешки), ребърца, бутчета, картофки с кожички и подправки, тиквички и патладжани, чушчици… Децата ни буквално си облизаха пръстите, а майстор на скарата така и не провъзгласиха.
Истината е, че денят беше прекрасен – с много усмивки, вкусна храна и добро настроение. След този ден продължихме традицията да се събираме. Нашето ново барбекю за градина, купено от Зелена линия, наистина обра точките. Е, поне в това съпругът ми победи.