Винаги съм била привърженичка на СПА процедурите и красивият СПА дизайн, но за съжаление рядко ми се случва да преспивам в многозвездни хотели с хубави СПА центрове. В повечето случаи, когато ходим с приятели на хотел е заради някой празник и престоя ни е не повече от 1-2 нощувки. Освен това хотелите не са от най-елитните, обикновено са с 3 звезди и нямат СПА център или пък наричат една сауна – Спа център. Но веднъж нощувахме в един доста изискан хотел. Там отделената част за релакс центъра ме изуми. Такъв СПА дизайн и оборудване досега не бях виждала. Имаше каквото се сетиш – хидромасажна вана, джакузи, сауна, отделение за масажи, всякакви СПА продукти за вана, специален контрастен душ, парна баня, два вътрешни басейна. Жалко, че ваучера ни не включваше всичките видове процедури, а само масаж и ползване на басейн и джакузи. Но съм убедена, че по-голямата част от процедурите биха ми харесали. Иначе освен модерното оборудване ми направи впечатление и неговия СПА дизайн. Всичко беше в малки лъскави синьо-зелени квадратчета и придаваше един наистина интересен интериор и успокояваща атмосфера. Ето на такова място бих казала, че можеш да отдъхнеш истински и да избягаш от сивотата на ежедневието. Дори само след двата дни престой в този 4-звезден хотел, се почувствах отпочинала и заредена с нови сили. Никога не съм предполагала, че ще открия перфектния начин да се абстрахирам от многото работа като се отдам на СПА удоволствия.
Какво гледаме по телевизията? Забелязвам, че масово хората започнаха да гледат турски сериали и това им харесва. В това няма нищо лошо, турците правят хубави филми, със заплетени сценарии и интересна развръзка. Само че ми се струва, че напоследък по телевизиите се излъчват прекалено много сериали, чак човек се обърква, кой какъв е и в кой филм участва. Спомням си, че първия турски сериал, който беше много нашумял бе „1001 нощ“. На мен лично много ми хареса, много интелигентен и вълнуващ с преплетени сюжети. Този сериал се хареса от много хора и от тогава българските телевизии, закупиха стотици турски сериали, които ако почнеш от сутринта, та чак до вечерта можеш да гледаш на всеки час по различните програми. Поради тази причина ми станаха много антипатични. Те до такава степен вманиачават хората, че чак децата кръстят куклите си с турски имена, от сорта на „Ферхунде“ , „Сабиха“, „Инджи“ и т.н.Нещото, което най-много ме ядосва е когато в деня на някои български празник, някои от телевизиите излъчват турски сериали, за запалените фенове, за които няма празник има само сериали. Радвам се, че напоследък, българското кино се развива в добра насока и има много добри продукциии. Сериали като „Стъклен дом“ , „7 часа разлика“ , „ Под прикритие“ , „Столичани в повече“ , „Етажна собственост“ и още много други, по нищо не отстъпват на турските сериали и затова се надявам занапред да се правят още повече добри български продукции.
Винаги съм си мислила, че противоположностите се привличат, всеки така ме убеждаваше на времето. Това донякъде беше вярно, докато не разбрах, че пълната противоположност, въпреки, че на пръв поглед е доста привлекателна, невинаги е полезна за една връзка. Особено при несходство в характерите, разсъжденията и всичко, при което може да имате допирни точки. Не знам дали може да се вярва на зодиака, но е факт, че последните ми двама приятели бяха една и съща зодия – и с двамата се разделихме поради една и съща причина – опитваха се да вземат надмощие във връзката и да се налагат като по-силни. Честно казано като усетя нещо подобно и директно им казвам, че нищо няма да излезне и че няма смисъл да продължаваме. Не знам на какво се дължи, на това, че са мъже ли или на лошото възпитание, което родителите са им дали, но е факт, че се стига до момент, в който никой не отстъпва. Аз много пъти съм правила компромиси и когато дойде момента той да отстъпи, се прави на мъж до последно. Това ми напомня за една позната, която докато пътували с приятеля и в градския автобус се скарали за нещо. Тя млъкнала и се разплакала, а единственото което той я питал било защо плачела. Моята приятелка нищо не казала, защото е много емоционална и приема нещата присърце, в резултат, на което той я зарязал в автобуса и така се приключило. Не мога да разбера как може да има мъже с такива характери. Аз не мога да съм такава, но предполагам, че има останали мъже, които не се държат така с жените. Надеждата умира последна 🙂
Напоследък забелязвам една тенденция сред младите хора, която лично мен много ме изненадва. Смятам че тя навлезе по-сериозно след демократичните промени, които дават свобода не само на словото, но и на начина на мислене на хората. Много от моите приятели и познати смятат, че да се жениш е излишен разходи не е чак толкова важно нещо,затова толкова често чувам израза „ един подпис нищо не означава “. Много често се говори, че да не се жениш е модерно, но всяка мода е до време, а традициите трябва да продължават. Моята лична позиция по този въпрос е противоположна на преобладаващата част от бъдещите семейства – аз съм „ЗА“ сватбения ритуал. Въпреки че и едната, и другата страна имат своите основания, за мен този ден трябва да бъде изключителен, запомнящ се, изпълнен с много радост, усмивки и весели моменти, споделени с най-близките хора – роднини, приятели, колеги. В днешно време финансовото положение на българина е много нестабилно и това е другото нещо, което спира младите хора да се женят, но аз мисля че трябва да се гледа от морална гледна точка, а не от материална.Сватбеният ден е много специален и се помни цял живот. Друга част от хората смятат, че когато не са семейни могат по-лесно да се разделят,ако нещата не вървят помежду им, докато ако си женен и решиш да се разведеш, ще ти коства много време и пари. И двете позиции си имат своите плюсове и минуси, но все пак моят призив към бъдещите семейства е да не погубва традицията на сватбения ритуал, а да се запази и предаде на следващото поколение.
Здравейте, радвам се, че сте попаднали на моя различен блог. Казвам се Светослава и създадох тази страница, за да изразявам личното си мнение по някои въпроси, което съм се убедила, че в повечето пъти се различава от мнението на останалите. Така, че не ми се сърдете, ако според вас не съм права по някоя тема, вярвам, че сме достатъчно големи вече, за да уважаваме мнението на всеки. При мен свободата на словото важи с пълна сила и няма проблеми да ми оставите някое коментарче и да дискутираме :). Напълно съм съгласна, че в спора се ражда истината, затова всички, които искат да коментират или имат някоя интересна и различна идея са добре дошли. Постоянно попадам да блогове и страници, в които се говори само едно и също, нека бъдем различни бе хора – различното е модерно 🙂